Мобилно меню

4.7272727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (44 Votes)

Image 1572806 126Отново археолози и историци ни заливат с мъдрости около намерени свети мощи в древната църква, разкопана това лято в началото на Стария град на Созопол. Под градения свети престол е намерено гърненце с мощи. За тях отначало се твърдеше, че били в светото миро, с което било пълно гърненцето. После се разбра, че миро май нямало, но само костици. Сега се пуска новината, че костиците били изследвани и най-вероятно са свети мощи. При това били на мъж. Дотук много добре. За тази находка вярващите хора могат само да се радват. Археолозите и историците обаче бързат да създадат хипотези, които – щом няма кой да ги опровергае – могат да минат и за археологическа истина. Мощите вече са обявени, че принадлежат на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Сливенският митрополит ще ги приеме с благодарност и без изследване, понеже му ги предават „авторитети”. И ще ги сложат за поклонение от вярващите в созополската църква. В крайна сметка – какво има да се губи тук?

Само че нека да е ясно: археологическата истина често пъти се основава на невъзможността да бъде опровергана една хипотеза, а на не действителната истинност на хипотезата, предложена от археолога или историка. Затова ще си позволим тази „истина” да я подложим на проверка. А тя е много проста. Първо, това не е първата находка на такова гърненце със свети мощи, вложени под граден престол в средновековна църква. Тези мощи обикновено се намазват със свето миро, също древна църковна практика, спазвана и доднес (така се постъпи и с мощите на новопризнатите мъченици в Новоселския манастир и в Батак). Но – обърнете внимание! – тези мощи, полагани под или в светия престол, винаги са на мъченик, съответно могат да са на свещеномъченик, на преподобномъченик, но не и на светител или преподобен светец. Такава е практиката от най-древни времена в Църквата, когато в катакомбите евхаристията се извършвала дори върху гробовете на мъчениците. Така че е изключено тези мощи, намерени в Созопол, да са на свети Николай, епископ на град Мира, област Ликия, Мала Азия, живял в 4 век. Затова е излишно да се прави и ДНК-анализ на мощите и да се сравняват с мощите в гр. Бари, Италия. Защото със сигурност ще се установи тяхното несъвпадение. Което обаче в никакъв случай няма да е разочароващо за нас, върващите, защото е напълно сигурно, че това все пак са свети мощи, но мощи на мъченик – неизвестен, наистина, и все пак мъченик на Христовата църква, когото ние спокойно можем и безименно да почитаме. След като знаем, че по-голямата част от мъчениците от първите векове в Църквата са наистина безименни. Не е било и възможно да се правят и пазят списъци на масово избиваните християни!

Въпросът има и друга страна. С голямо съжаление трябва да се съгласим, че много от хората, които „откриват” и така щедро даряват тук и там мощи на светци и други светини, не са вярващи. Те не ценят мощите като светиня, а по-скоро като „движимо културно наследство” и предмет на туристически интерес! И за тази цел никак, ама никак не е изгодно тия свети мощи от созополското гърненце да са на безименния мъченик Хикс или Игрек, а трябва да са на някой виден светец! Тогава защо да не са и на свети Николай?! 

Мисълта ми е, че тези неща трябва да се знаят и да се казват открито. А „могий вместити да вместит”.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/39uwx 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]