Думата е добре известна в българския език. Тя означава: 1) стая на затворник (в арест или в затвор); 2) стая на монах/монахиня в манастир. Хилядите български мъже, които вече са ходили в Света гора, са научили и третото значение на думата килия, типично светогорско: монашеска къща около някой от 20-те атонски манастира, на които е разделена цялата територия на полуостров Атон. Тук ще направим едно уточнение.
Освен двадесетте манастира (като затворен комплекс от манастирски сгради) в Света гора има още десетки по-малки монашески поселения. Това са т. нар. скитове, които са два вида. Едните, най-просто казано, са малки манастири, макар някои да са доста големи като руските (някога) „Свети апостол Андрей“ и „Свети пророк Илия“. Другата група скитове пък са на вид като малки селца, съставени от монашески къщи, наричани килии, в които живеят от един до няколко монаси (с един старец и със стая-параклис, а понякога и с малък храм край тази къща). Те си имат свой ритъм на духовен живот, включително и на богослужение, а в неделя и на празник се събират на обща молитва в средищния храм на скита - точно както правят жителите на едно село. Тъй като само 20-те манастира са суверените в тази своеобразна „монашеска република“, наричана Света гора, скитовете и от двата вида задължително принадлежат към някой от тях. Същото се отнася и до килиите: те също принадлежат към някой скит или пък, ако са извън поселението на даден скит, подчинението им е пряко на манастирското ръководство (манастирския събор).
Тъкмо това значение на думата килия като монашеска къща (в която живеят и се молят от един до няколко монаси) е малко известно в съвременния български език.
Край тези монашески къщи много често има малък къс обработваема земя, където може да се посее или насади нещо за прехраната на обитателя (обитателите). Второстепенен въпрос е, че тези килии/къщи са особен вид собственост на живеещите в тях монаси, на които ръководството на манастира, към който принадлежат, учредява с договор право на ползване. В такава килия на територията на Ватопедския манастир в средата на 90-те години на миналия век се оттегли след напускането на игуменския пост в Зографския манастир българинът архимандрит Венедикт. В нея той създаде и малко братство, на което беше старец (разбирай наставник и изповедник).
Думата килия е заета в нашия език от гръцкия, а там тя е заемка от латинската cella (цела). Латинската дума cella означава стая, килер, малко помещение.
В съвременния гръцки език думата се пише и произнася келѝ (или книжовното келѝон), но в нашия език е преминала като килѝя. Смятаме, че не бива да се стремим да използваме формата „келѝя“, защото от векове в нашия език се е утвърдила като килѝя.
И накрая: за монашески къщи в Атон се използва и думата колиба, на гръцки καλύβη (калѝви) - не без нотка на смирение от страна на живеещите в тях.
