Миналата година в статийката „Съвременни грешки в древни думи“ (тук) беше обърнато внимание на църковната ни общественост за някои грешки в изписването на древни имена и прозвища. Поводът беше празникът на преподобни Исидор Пелусийски, който продължават някои да го изписват неправилно Пелусиотски, което е под влияние на гръцкото му прозвище Пелусиот. Там си беше обяснено, че Пелусиот идва от името на египетския град Пелусион и правилното словообразуване на български трябва да бъди Пелусийски. Просто и ясно! Е, продължават не неграмотни хора да си пишат Пелусиотски, но това си е за тяхна сметка. В това число са и редакторите на синодните сайтове и календари. Наистина живеем в епохата на безотговорното писане и безпросветно четене, но за умните и образовани хора това е недопустимо. Умните и образованите винаги имат мисия в обществото, независимо дали самото общество им признава тази мисия. Защото тя е заради обществото, а не е заради признанието на самото не винаги благодарно общество.
В календара за днешния ден единствено в кратките жития, публикувани всеки ден на сайта на Българската телеграфна агенция от 2022 г. насам, е избягната грешката, която се „мъдри“ (без да е белег на мъдрост) в синодалното издание на Жития на светците. Там е записано, че днес честваните свети мъченици били пострадали в град Евгения. Никой обаче не си е направил труда да провери имат ли днес честваните мъченици връзка с някакъв град Евгения. А отговорът е еднозначен: това просто не е вярно!
Истината, както винаги, е много проста, само трябва да я знаем: „От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места. Така в началото на 7 в. край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести“.
Както разбирате, в църковния календар на днешния ден наред с другите светци трябва да стои и указанието: „и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений“. В самото житие си е указано къде е тази порта, но в календара указанията са съвсем кратки и няма място за много подробности. Но става дума за „порта на Евгений“ (една от портите на Цариград от страната на Златния рог; при нея бил единият край на веригата, с която затваряли залива за корабите), а не за някакъв град Евгения.
И две думи за заглавието. Един мъдър древен римлянин (император Тит Флавий Веспасиан, 1 в.) е казал: scripta manent, т. е. написаното остава. Затова е жалко, ако написаното е погрешно.
