Мобилно меню

4.9733333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (75 Votes)

Isidore of Pelusium Menologion of Basil IIЗаглавието на пръв прочит изглежда объркано, но всеки грамотен човек ще разбере за какво става дума, когато прочете следващите редове.

Погледнах за поредна година в календара за 4 февруари и видях отново погрешно изписаното прозвище на преподобни Исидор – Пелусиотски.

Преподобни Исидор, както пише в краткото му житие, публикувано в сайта на БТА, „… живял през IV-V век в Египет. Възпитан в добрите традиции на християнството от своите родители, той получил и отлично образование на гръцки език в родната Александрия. А когато разбрал, че негови близки, сред които и Александрийският архиепископ Теофил, искат да го издигнат в църковната йерархия, Исидор избягал в пустинно място близо до град Пилусион в източния край на делтата на река Нил. Тук той живеел в строго въздържание и молитва. От предишните си занимания запазил само изучаването на Свещеното Писание и творенията на църковните отци преди него. Тълкувал библейските книги и въз основа на тяхното учение изградил както личния си живот, така и християнските начала, които споделял в многобройните си писма до миряни, монаси, клирици, дори епископи. Запазени са над две хиляди негови писма. Той съветвал да се изучава с внимание Божието слово и да се стремим не към онази словесност, която само развлича слушателите, а към тази, която прави човека душевно чист и мъдър за спасение.

Преп. Исидор търпял и гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да се бори за истината и да защищава пред властта невинно гонените. Застъпил се и за преследвания от християнската императрица свети Йоан Златоуст, като строго укорявал неговия противник и свой родственик, архиепископ Теофил, за беззаконните му действия против светителя. Написал: „Аз винаги ще обичам добродетелта, дори някои да ѝ се присмиват, и ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава“. Свети Исидор убедил също свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името на свети Йоан Златоуст в календара на Александрийската църква. По негово настояване бил свикан Третият вселенски събор в Ефес в 431 г., осъдил ереста несторианство“.

Този забележителен подвижник и духовен наставник от ранните векове на Църквата е получил прозвището Пилусийски, защото, както е писано по-горе, се подвизавал в пустинята недалече от гр. Пилусион. Името на този град гърците изписвали Πηλούσιον (Пилусион), а римляните – Pelusium. Съответно прозвището на светеца на гръцки е Πηλουσιώτης, т. е. пилусиец. Според правилата на словообразуването в българския език производното би трябвало да бъде пилусиец (жител на Пилусион). Но тъй като прозвищата на хората, свързани с града, от който произлизат или в който живеят, на български се образуват с наставката -ски (София – софийски, Габрово – габровски, Пловдив – пловдивски), така и преп. Исидор трябва да бъде наричан Пилусийски.

На църковнославянски обаче прозвището на светеца неправилно е записано „пилусиотский“ и оттам е взето на български неправилното пелусиотски. Неправилността, пак повтарям, е в наставската -от-, а не е ясно защо в първата сричка е прието латинското четене пе-, а не гръцкото пи-. Така или иначе не може да има спор, че прозвището на преподобни Исидор трябва да звучи и да се пише Пилусийски, като се изостави излишната първа (гръцка) наставка за образуване на прилагателно.

За сравнение: преп. Порфирий Кавсокаливийски се е подвизавал в атонския скит „Кавсокаливия“ и гърците го наричат Кавсокаливит (Καυσοκαλυβίτης), но правилното му прозвище на български е Кавсокаливийски и нищо друго.

А дали и кога в календара на БПЦ-БП прозвището на преподобни Исидор Пилусийски ще се поправи, това вече не е моя работа.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ddud8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин