Заглавието на пръв прочит изглежда объркано, но всеки грамотен човек ще разбере за какво става дума, когато прочете следващите редове.
Погледнах за поредна година в календара за 4 февруари и видях отново погрешно изписаното прозвище на преподобни Исидор – Пелусиотски.
Преподобни Исидор, както пише в краткото му житие, публикувано в сайта на БТА, „… живял през IV-V век в Египет. Възпитан в добрите традиции на християнството от своите родители, той получил и отлично образование на гръцки език в родната Александрия. А когато разбрал, че негови близки, сред които и Александрийският архиепископ Теофил, искат да го издигнат в църковната йерархия, Исидор избягал в пустинно място близо до град Пилусион в източния край на делтата на река Нил. Тук той живеел в строго въздържание и молитва. От предишните си занимания запазил само изучаването на Свещеното Писание и творенията на църковните отци преди него. Тълкувал библейските книги и въз основа на тяхното учение изградил както личния си живот, така и християнските начала, които споделял в многобройните си писма до миряни, монаси, клирици, дори епископи. Запазени са над две хиляди негови писма. Той съветвал да се изучава с внимание Божието слово и да се стремим не към онази словесност, която само развлича слушателите, а към тази, която прави човека душевно чист и мъдър за спасение.
Преп. Исидор търпял и гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да се бори за истината и да защищава пред властта невинно гонените. Застъпил се и за преследвания от християнската императрица свети Йоан Златоуст, като строго укорявал неговия противник и свой родственик, архиепископ Теофил, за беззаконните му действия против светителя. Написал: „Аз винаги ще обичам добродетелта, дори някои да ѝ се присмиват, и ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава“. Свети Исидор убедил също свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името на свети Йоан Златоуст в календара на Александрийската църква. По негово настояване бил свикан Третият вселенски събор в Ефес в 431 г., осъдил ереста несторианство“.
Този забележителен подвижник и духовен наставник от ранните векове на Църквата е получил прозвището Пилусийски, защото, както е писано по-горе, се подвизавал в пустинята недалече от гр. Пилусион. Името на този град гърците изписвали Πηλούσιον (Пилусион), а римляните – Pelusium. Съответно прозвището на светеца на гръцки е Πηλουσιώτης, т. е. пилусиец. Според правилата на словообразуването в българския език производното би трябвало да бъде пилусиец (жител на Пилусион). Но тъй като прозвищата на хората, свързани с града, от който произлизат или в който живеят, на български се образуват с наставката -ски (София – софийски, Габрово – габровски, Пловдив – пловдивски), така и преп. Исидор трябва да бъде наричан Пилусийски.
На църковнославянски обаче прозвището на светеца неправилно е записано „пилусиотский“ и оттам е взето на български неправилното пелусиотски. Неправилността, пак повтарям, е в наставската -от-, а не е ясно защо в първата сричка е прието латинското четене пе-, а не гръцкото пи-. Така или иначе не може да има спор, че прозвището на преподобни Исидор трябва да звучи и да се пише Пилусийски, като се изостави излишната първа (гръцка) наставка за образуване на прилагателно.
За сравнение: преп. Порфирий Кавсокаливийски се е подвизавал в атонския скит „Кавсокаливия“ и гърците го наричат Кавсокаливит (Καυσοκαλυβίτης), но правилното му прозвище на български е Кавсокаливийски и нищо друго.
А дали и кога в календара на БПЦ-БП прозвището на преподобни Исидор Пилусийски ще се поправи, това вече не е моя работа.
