Празникът е ден в годишния кръг с особено значение, което предполага честване (почитане), празнуване, спиране на обичайната всекидневна работа и пр. Но хора много, традиции различни, затова и празниците са доста и разнообразни. Дори в една само традиция, в една религия, в една страна или област, та и в едно селище. Както е казал един мъдрец, празниците са като спирките по един дълъг път, в случая – пътя на нашия живот.
Такива са и църковните празници. При тях на пръв поглед е засилена богослужебната страна, но не по-слаба е и образователната. Защото хората отново, и тази година, чуват за съдържанието на празника, размишляват, поучават се. И тъкмо затова обичат празниците. Някои може да ги обичат и заради курбана, който се раздава на места, но това е съвсем друг въпрос.
Църковните празници имат понякога (напр. когато са господски или богородични) предпразненство и попразненство. Предпразненството е обикновено 1 ден, а попразненството е най-често 1 седмица, само на Пасха Христова заради величието на празника попразненството е 40 дена – до срядата преди Възнесение. В последния ден на попразненството е отданието на празника, когато в общи линии се повтаря службата за празника от съответните богослужебни книги, но самото честване няма онази тържественост, каквато има на самия празник.
На 23 август, т. е. днес, е отданието на празника Успение Богородично. Като бележит празник, честван с обич и признателност към живота и делото на Божията майка – св. Богородица, отданието е едва на 9-ия ден. Той у нас не е популярен, както впрачем и всички останали дни на отдание на съответните празници. Но в съседна Гърция много храмове, посветени на Успението на св. Богородица, някак странно за нас честват повече 23 август, отколкото 15 август. По обяснение на гръцки духовници това се е получило от желанието на определени свещеници, дори на митрополити, но и на църковни настоятелства техният храм също да бъде почетен с тържествена служба от архиерей (понякога и от няколко архиерея). Действително вече е създадена традиция поне от десетилетия, ако не и от по-дълго време, денят на отданието на Богородичното успение да се празнува изключително тържествено, което в конкретните храмове по правило не се наблюдава на самото Успение.
Това, разбира се, е за сведение на онези, които не знаят за интересното явление. А които го знаем, нека заедно с останалите да кажем:
Пресвета Богородице, моли Бога за нас!
