Днес е един добър ден за българската каноничност. Поканени най-официално от дошлия у нас архиепископ Стефан, глава на МПЦ, да участват в държавно-църковните тържества по Петдесетница в Охрид, мнозинството от нашите митрополити казаха: „Не, благодарим!“.
Да, няма как БПЦ да участва – това ще е в разрез с устава ѝ, който, колкото и да се потъпква от някои митрополити, си е основен закон на БПЦ-БП. В него, както всички знаят, е написано, че БПЦ я има, защото е приемница на Плисковската архиепископия, на Българската патриаршия от Първото ни царство, на Охридската архиепископия от византийското робство, на Българската (Търновска) патриаршия от Второто ни царство, на Българската екзархия от турското робство и до 1945 г. И сега изведнъж да каже синодът ни: е, то щом Охридската архиепископия си я имат вече и сърби, и македонци, какво толкова пък – да им я харижем, а? Да, но това не е като да харижеш една енория или един клирик на друга църква, както става понякога в нашето бепеце. Тук ти си режеш корените и казваш: халал да им е на сърбите архиеп. Йован, халал да им е на македонците архиеп. Стефан! А ние да стоим отстрани и да подсмърчаме или дори от учтивост да ръкопляскаме?
Това явно са искали днес някои от митрополитите ни, дето се водят по политически акъл, защото така са и заченати. Но слава на Бога, че бяха вече малцинство. И дано така да си останат. За да я има Българската православна църква, Българска патриаршия, „правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима“ (Устав на БПЦ-БП, чл. 1, ал. 3).