Голяма радост предизвика сред някои хора оповестяването сред учените-сътрудници на бившата ДС на името на проф. Иван Желев. Липсата на подробности за агентурната му дейност, както и за сътрудничеството му на управлението, занимаващо се с външно разузнаване, не са от значение в случая. Защото с или без ДС той дразни. С името си, със знанията си, с тежестта си като учен, преподавател и общественик. Дразни разни нереализирани пишман-учени, които са авторитети единствено пред студентите си, но само докато последните си вземат изпита при тях. Такива хора може и да хулят, но няма как да очернят професора. За късмет, неговият авторитет надскача не само Богословския факултет, но и пределите на България. Това, разбира се, и те го знаят, но само се озлобяват от този факт. Така че за обществената репутация на проф. Желев опасност няма, още по-малко за международната. А що се отнася до вътрешно-факултетската – от самите преподаватели и асистенти зависи да защитят един достоен човек, а не да го оставят на хиените. Защото той скоро ще се пенсионира. А след това кой ще им е виновен?
