Да предложиш проектозакон за евтаназията в България няколко месеца преди избори - това си е чист опит за политическа евтаназия на предлагащия политик. Защо го прави народният представител от Коалиция „За България” проф. Любен Корнезов, той си знае. Но че обществото ни не може да приеме един такъв закон, това го знае всеки, дори и не-депутатите. Псевдохуманисти от близо и далеч настояват това да става, идеята „проби” вече в 2-3 европейски страни. Но независимо от всичко тя е и ще си остане все така неприемлива за християните (които са истински християни, а не само по име). Доводите срещу евтаназията са по-силни и по-хуманни от доводите в полза на тази поредна недомислица на т. нар. демократични идеи. Отделен въпрос е дали нелепата приумица може да „мине” в парламента. На толкова неща сме се нагледали в нашите парламенти, че нищо вече не може да ни учуди. Самият вносител обаче днес изуми света (неполитическия) с твърдението си, че и Иисус Христос на кръста бил получил милост под формата на евтаназия! Не е толкова лошо да не знаеш нещо. Всекиму се случва. Но да не знаеш и да се изказваш „компетентно” по такива важни въпроси, това наистина си е престъпление, макар и да няма такъв „състав” в Наказателния кодекс. Друг въпрос е, че господинът с такива твърдения тежко засяга религиозното чувство на милиони хора. Ако депутатът беше отворил православната Библия, която им раздаде безплатно проф. Дечко Свиленов, щеше да знае, че Иисус Христос вече е бил умрял на кръста, когато войниците са решили да доубият Него и двама разбойници, разпнати от двете Му страни. Решили да постъпят така не от милост или от желание да ги „евтаназират”, а защото са бързали да „очистят терена” за настъпващия юдейски празник. Войниците взели разрешение от върховния римски управител на областта да ускорят смъртта, като пречупят пищялната кост на краката на разпънатите. Само че, както пише св. евангелист Йоан, „когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода” (19:33-34). Това е истината, а всичко друго е от лукавия!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krx9
И рече старецът...
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.
Св. Симеон Солунски