Полумесецът срещу кръста?

Такова заглавие е признак на религиозна нетолерантност, ще каже всеки политически грамотен човек. Защото такова нещо няма, това са тенденциозни твърдения. И все пак информационните агенции по целия свят периодично ни осведомяват за покушения на мюсюлмани срещу християни. Че това не е политика на официалната религия и нейните институции по места, можем да сме сигурни. Но че има такива смъртоносни нападения, които често взимат десетки жертви, предимно в компактно мюсюлмански страни, е неоспорим факт. Зад нападенията обикновено стоят изявени ислямисти, които действат от името на своята религия. Техните действия се огласяват от медиите. А дали има осъждания и заклеймявания от религиозни водачи на исляма, това медиите не го отразяват, поне не в такава степен, че също да се чуе по цял свят, както и смъртоносният пукот на взривовете. И като се замисли човек, това е комай единствената религия, която използва такива средства срещу конкурентите или противниците си (въпрос на гледна точка). Такива кървави изстъпления има и срещу други религии в Далечния Изток. Но слава Богу, засега поне отсъстват ответни удари от християнска страна срещу беззащитни мюсюлмани, особено когато те са събрани на молитва. Така че има видима нетолерантност, но тя не може да се припише на християните. Защо е тази омраза тогава срещу християните? Причината не е в самите християни, колкото в политическите режими на свободния и демократичен свят, който се разглежда от крайните мюсюлмани като прогнил морално и материално, като разпространител на пороци като разврат, хомосексуализъм, порнография, блудства и прелюбодейства, окачествявани от същия този свободен и демократичен свят като „право на свободен избор”. Вероятно зад тези обвинения в прогнил морал стоят и обвиненията в политическа, икономическа и военна хегемония, господство над целия свят. И като не могат да „ударят” едно посолство или военна база на тези хегемонисти, по-лесно е да удавят в кръв беззащитните християни. Хич не се интересуват ислямистите от факта, че ръководителите на онези омразни за тях страни са християни само за пред камерите на медиите. Че те са твърде далече от желанието да спазват и прилагат веровите и моралните принципи на оня Иса (Иисус), Когото и самите ислямисти почитат като Божи пророк, макар и по ранг след великия техен пророк Мохамед. В крайна сметка стотици християни всяка година стават невинни жертви и няма кой да вдигне решителен глас в тяхна защита. Папата осъди клането в Александрия, след него - и ревностният католик министър Фратини. А трябва всички християни вкупом да се вдигнат в защита на правата на християните по цял свят. Без гняв и пристрастие, но открито да се настоява за равно третиране на християните навсякъде по света, както равно се третират привържениците на всички религии в немюсюлманските страни. От силовото противопоставяне полза няма никой, а вредата я виждаме навсякъде днес. Има нещо много гнило наистина и то не е само в Дания!