Мобилно меню

4.0888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.09 (45 Votes)
1_59.jpgЧестита нова година на всички наши читатели! Трапезите още не са вдигнати и настроението още е радостно и оптимистично. Може би за баланс ще ви разкажа една поучителна история. Имало едно време един шут, чието задължение било да развлича арабския халиф. Той вършел всичко, което можел – разказвал вицове, правел фокуси, премятал се през глава. Халифът и царедворците се превивали от смях и били доволни от него. Но един ден шутът забравил кой е господар и кой е слуга. Той си позволил да се подиграе с халифа. Вбесен, владетелят заповядал: шутът да бъде екзекутиран. Но той си припомнил всички весели мигове, които шутът създал с шегите си и добавил: „Тъй като не съм неблагодарен, ще ти окажа една последна милост. Разрешавам ти да избереш по кой начин да умреш. Казвай!” „О, пресветли халифе - възкликнал шутът, – ако на Ваше Величество е все едно, избирам да умра от старост”.

Ако се поставим на мястото на царския шут, няма съмнение, че всички ние ще направим същия избор. За щастие (или нещастие) обаче изборът не зависи от нас. Ние съзнаваме, че сме смъртни, но не знаем, кога ще настъпи смъртта ни. Това е за наше добро, защото сме сигурни, че ако живеем например 90 години на земята, ще бъдем изкушени да чакаме до самия край, за да променим живота си и да уредим отношенията си с Бога. А щом дамоклевият меч на смъртта буквално виси над всеки от нас, ние трябва да бъдем винаги готови да я посрещнем достойно. Не като трупаме купища предмети и пари, които оставяме след себе си; не като гоним постове и слава, която помръква много бързо след нашето изчезване, а като очистваме душата си и умножаваме добродетелите си. Затова великият цар Давид изповядва в 38-я псалом: „Кажи ми, Господи, моя край и какво е числото на моите дни, за да зная какъв е векът ми. Ето, Ти си ми дал дни колкото педя и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее” (ст. 4-5).

На прага на новата година нека си пожелаем да бъдем готови да срещнем Господа по всяко време и да бъдем достойни Негови синове и дъщери тук и във вечността! Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krax 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски