Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
Новото поколение, пък и по-старото, през последните 21 години разпознават абревиатурата СДС почти изключително само като съкращение от името на политическата формация Съюз на демократичните сили. Докато за завършилите и за учещите в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" това си е тя и само тя - нашата алма-матер! Затова ни е скъпа и затова трудностите, които преживява през последните години, ни засягат пряко, защото, "кога страда един член, страдат с него всички членове" (1 Кор. 12:26). Затова са неясни както форумният устрем на един анонимен потребител, така и заявята в официалния сайт на БПЦ-БП на помощник-директора на СДС, че еди-какво си не било вярно. Това ли им е проблемът? Там ли ги сърби? Младият богослов, получил през ноември отличната си диплома от Богословския факултет, смятам, че по достойнство заема мястото, на което е назначен - всякакви намеци около името и следването му са нечестни, особено когато се правят анонимно. И въпросният учител ще преподава предметите, които му определя учителският съвет. Около тази история има проблем, но той не е свързан с личността на новия учител по Свещено Писание на Новия Завет, а с напускането на стария учител г-н Иван п. Петров Николов. Известен български богослов и строг педагог, църковен писател и преди всичко църковник. Ревността по Божия дом, знае се, постоянно го ядеше и той в усърдието си за чистотата на вярата и изповядването й имал уклони към старостилството. Но беше търпян от Св. Синод като учител - сигурно заради много му други достойнства. Сега обаче изведнъж и без шум той напуснал семинарията... Това не е ли проблем? Или и ръководството на СДСеминария като партиите СДС, ДПС и пр. ще рече, че напущането на този или онзи от ръководството не е никакъв проблем? Който може да разбере, нека разбира. Защото за нас СДСеминария е много по-ценна от СДС и пр., дори ако за някого не е.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krau 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики