Dejа vu (вече сме го виждали)

Законът отново застана срещу религията. И докато това беше всекидневие през комунистическия период, сега става по-рядко, но пък прави по-голямо впечатление. Съдия-изпълнител се намесва да „раздаде справедливост”. Но справедливост по правила, които преди това някой е изкривил. Има си немалко кривици и ръководството на мюсюлманското вероизповедание, което твърде много допускаше да му се месят партийни функционери, все акъллии хора! Ама и претендента за баш-мюфтия си го бива. По модела на православните архи-разколници и той бил много тясно свързан с едни служби на една партия от едно време. Но сега претендира за своята правда. А никой не попитва горките хорица: те кого искат да ги ръководи, на кого имат доверие, че е наистина представител на религията им, а не на някакви интереси – частни или корпоративни, или партийни (само че на друга партия!). Иначе тези изпълнения сме ги гледали, имаме ги и филмирани: как на щурм мутри ведно с попове превземат синодни и митрополийски сгради, църкви и манастири, как късат одежди на беловласи духовници или с градински пейки като с таран разбиват врати, за да седнат на чужди места, които видимо не заслужават. Е, нашите са отделна работа: едни се покаяха, други не, едни измряха, други властват – да са живи и здрави! Но като гледаме днес по телевизиите как бай Хасан заедно с бай Мюмюн, Мехмед, Ахмед, Халил, Мустафа и така нататък са дошли да си бранят правата на вероизповеданието от закона, става ни наистина тъжно. Защото законът бил за коня, а не за магаретата, на каквито ни правят…