„Църквата забрани рибата на Никулден” съобщават днес много медии. Някой журналист е хвърлил поглед в календарчето за тази година и е прочел абсурдната забележка за 6 декември: „Разрешава се риба, ако е храмов празник”. Възможните тълкувания на неадекватната забележка, за която Двери писа още след излизането на календарчето, варират от: „Това е взето от по-строгия Йерусалимски устав на св. Сава” (Пловдивска митрополия) до „И именниците могат да ядат” (Ловчанска митрополия). Последното тълкувание става отправна точка за множество трагико-комични сюжети, като например, именници се жертват да излапат целия шаран плакия, докато гостите им постят „по устава на св. Сава”... Свещеник от столичния храм „Св. Седмочисленици” изтълкувал новото правило по следния начин: „Риба ще ядат тези, които са се черкували там, където има храмов празник”. („24 часа”). А където няма църква на св. Николай?.. Други пък духовници признавали: „В патова ситуация сме. Хората ни притесняват с въпроса и ние не знаем какво да отговаряме”... Честно казано, не вярвам толкова да са объркани. Дилема няма. Всички ще ядат шаран на 6 декември. Но че ситуацията е патова, спор няма. И ще продължи да бъде такава, докато църковното календарче не слезе от пиедестала на главен каноничен източник за църковния живот у нас, а списването му не бъде възложено на широк екип от специалисти, които да поправят натрупваните с години грешки, да отстранят пропуските, да го обогатят. При тази криза на църковни ориентири, българското църковно календарче е принудено да изпълнява несрещани в никоя друга поместна Църква функции. Това прави още по-недопустимо списването му да е солово изпълнение, без коректива на съборното църковно съзнание. Иначе комичното "канонотворчество" ще продължи да нараства до застрашителни размери, които заплашват да скрият съвсем от погледа на вярващите Христовия лик.
За справка виж: Постите в Православната църква според Църковния УставКарикатура: Благо Мегалов
