Не знам. Вие знаете ли? Ако и вие не знаете, питайте едни активни пловдивчани, дето събраха пари за позлатяване на купола на камбанарията на българската Желязна църква „Свети Стефан” в истанбулския квартал Фенер. Хубава инициатива, дума да няма! Само че въпросните инициативни филибелийци (Филибе е турското име на Пловдив, идва от гръцкото Филипопол) сякаш не се интересуват, че това е храм, станал знаме за запазване на българщината не само в османската столица, но и по цяло Българско. Не знаят или не искат да знаят, че от 1860 г., Българския Великден, гръцки владика не е служил в български храм в Цариград, та сега сами вкарват вълка в кошарата. Силни думи ли? Усилни са времената, драги мои! Защото наистина след вдигането на схизмата през февруари 1945 г. българските общини в Истанбул и Одрин са оставени в юрисдикция на цариградския патриарх, който обича да се нарича и да го наричат вселенски, но правата на Българската църква на духовно попечителство над сънародниците ни в Турция също са гарантирани. Само че каквото човек си направи, никой не може да му го направи, нали? Така преди месец в Одрин се събраха тракийски дружества, водени пак от български активисти, и осветиха бюст на екзарх Антим в двора на възстановения възрожденски български храм „Св. Константин и Елена”, но нито уведомиха Св. Синод на БПЦ, нито поискаха български архиерей (владика, Божем!) да направи освещението. Така и сега една амбициозна пловдивска фондация краката си строши да кани цариградския патриарх, първо, да дойде в Пловдив, и второ, да осветял купола на камбанарията. Присмехулниците вече почнаха да се шегуват, дали с вишка ще го качват патриарха на върха на камбанарията. Но нещата не са за смях. Защото пак я няма Българската църква в цялото това начинание. Информацията обилно тече по интернет, но митрополитите ни интернет комай не четат и спокойно могат да кажат, че не са чули. Това обаче не оправя нещата. Ние загубихме десетки църковни общини отвъд океана и няма шанс да си ги върнем, загубихме и не си търсим общините в Западните покрайнини, сега постепенно цариградският патриарх слага крак върху църквите ни в Турция - и то все по благовидни предлози, при това с голямо, ама прекалено голямо уважение от частично българска страна. И аз самата уважавам и гърците, и сърбите, и американците, но аз съм българка и всичко българско и родно любя, тача и милея! А вие?
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr3q
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
