Какъв народ сме?

Каза ни го Божидар Димитров. Един министър без портфейл, но с голямо самомнение и с голям гръб, след като въпреки доносническото си минало успя да стане министър и то в кабинета на клелия се да не пуска такива в министерския съвет премиер Бойко Борисов, тъкмо този министър се погаври с целия български народ. Добре е поне, че вече правителствата не се наричат „народни”!

Простотията е лошо нещо, цинизмът обаче се доближава до ненавистта към човека. Нали всеки министър, член на министерския съвет, изразява политиката на правителството! Следователно, като Божо разсъждават и Бойко, и Цецо, и Цецка, и така нататък. С такива преценки те сядат да решават съдбите на България. С такива мисли разпарчосват Кръста Господен и мощите на Христови мъченици, пострадали от някогашни властници, и лицемерно набожно ги раздават наляво и надясно според политическите си интереси. Сега вече няма как да не повярваме и на казаното отдавна, че този министър е псувал митрополитите ни пред своите подчинени. Настръхват ми косите от тези мисли.

Това, че в едно стадо може да има мърша, не е фатално. Лошото е, когато тази мърша другите не я усещат. Фатално е, когато правителството не се разграничава от изцепките на своя член и мълчаливо потвърждава същата преценка за българския народ - за тебе, читателю, за мене, за него и за нея, за всички нас! И изводите са си само за нас.