Покрай еуфорията тези дни от откриването в Созопол на мощите на св. Йоан Кръстител стана ясно за масовата публика, че „негови” глави например има поне в 10-на града по света. Разбира се, никъде те не са по-автентични от откритите св. мощи в Созопол – „Втория Йерусалим”, както съвсем патриотично, макар и повече регионално-патриотично го обозначиха някои авторитетни фигури. Това се потвърди дори и от двама министри. Така че съмнение по въпроса няма и не може да има! Финансовият министър пък благочестиво е изчислил колко пъти отпусната за Созопол от правителството субсидия ще се възвърне от постъпленията от поклоннически туризъм – при добра реклама, добър мениджмънт и пр. Не знам доколко обаче финансовите прогнози за приходите от поклонниците кореспондират с призива на Христовия Предтеча за покаяние и подготовката за идването на Словото. Ние като че ли до Словото все не успяваме да достигнем. Вековното робство ли е виновно, комунизмът ли, народопсихологията ни ли, не знам. Склонни сме да припадаме по опашки и часове наред да чакаме, за да се поклоним пред св. мощи или чудотворна икона, но не успяваме да отделим време, за да участваме в св. Литургия. В името на чудото сме готови да жертваме много от времето си, но не и малко от сърцето си. А св. мощи всъщност има във всеки храм, дори не е нужно да е „Вторият Йерусалим”. Ама такива сме си - чии ли мощи трябва да бъдат открити, за да се завърне българинът в храма?…
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krkc
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит