Особена е нашата църква. Като Българска православна църква тя естествено има своите особености, но едни други особености нещо много почнаха да се набиват в очи напоследък.
Тези особености проличават съвсем ясно от особените мнения на Неврокопския митрополит Натанаил – поне онези особени мнения, които синодният сайт благоволи да публикува, защото от последното разбираме, че имало и друго, но необявено в сайта.
Друга особеност е, че особено мнение владици не плаши. Един си
пише особените мнения, другите се държат особено и хич не му обръщат
внимание – прав ли е, не е ли. Ама уставът казвал съвсем други неща! Че
какво е уставът пред архиерейското самомнение? Нима досега го спазваха?
Не направиха ли те сума ти епископи в нарушение на устава на БПЦ? Нямал
години като монах, нямал възраст, нямал висше богословско образование,
няма поведение на духовник и пастир – и какво от това? Едно време беше:
ако имаш силен митрополит зад себе си, ще станеш епископ. Но сега вече
нещата са се променили значително, понеже се прилага друг принцип: ако
нямаш силен митрополит зад себе си, не можеш да станеш епископ.
Един митрополит го уволниха, понеже като освободен от задължения поради неизлечима болест (чл. 82, ал. 4) не си стоял в епархията, която по решение на Св. Синод вече управляваше друг епископ и митрополитът въобще нямаше работа там. Други пък с години редовно не присъстват на заседания на Св. Синод, но за награда им дават ордени (златни, естествено) и ги правят „оправящи епархии”. Защото изглежда, че Бог като е високо и царят – далеко, още по-високо и по-далеко от закон и канон, от устав и прочие маловажности стои високопреосвещенството, наричано български митрополит. И това ако не е особена църква, кое ще е?
