Великопостно очакване

В очакване минава животът ни. Най-напред близките ни очакват да се родим. После да пораснем, да постигаме едни или други успехи - от първите срички и думи до дипломи и постове, да намерим подходяща реализация в живота и така нататък, докато достигналите дълбоки старини започват да очакват с нетърпение напущането на този свят. Затова определено може да се каже, че ние, хората, сме създания на очакването.

И сега очаквахме, поне християните, настъпването на Великия пост. Очаквахме го не толкова заради постенето, което по-скоро създава известни затруднения, а най-напред заради всеопрощението, което със своя "свободноизбираем-задължителен" характер е един важен момент от живота ни на християни. Свободно-избираем е, понеже ние свободно сме избрали да бъдем християни. И е задължителен, понеже всеопрощението задължително произтича от този избор. Затова ние го очаквахме и посрещнахме наистина по християнски: съзнателно-смирено и любовно-искрено. В неделя вечер (или в другите часове на някои места) в храмовете и по домовете можеше да се забележи човешко вълнение и божествена милост, докоснала сърца и съвести, за да засияят очите, дори да потекат сълзи и устата да промълвят заветното "Простено - прости!"

Очакването ни на Великия пост обаче нямаше да е толкова стойностно, ако целта беше само всеопрощението. Защото то е само вратата, която ни води към възвишените мигове на самопреценка и дълбоко покаяние, за да се удостоим да вкусим Христовото тяло и кръв, осигуряващи вечния живот. И накрая - да срещнем Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който ни отвори вратите на рая.

Това ако не очакваме, какво друго да чакаме?! Веднъж и дваж ли само сме се разочаровали от очаквани мимолетни радости и щастия? Нима не знаем горчилката от тяхната сладост? И това са го изпитали стари и млади. Затова нека да очакваме Христовото Възкресение като наше ново духовно раждане - да го очакваме ние самите за себе си. И докато чакаме, да подредим вътрешния си дом и двора около него. Защото знаем кога, на коя дата е празникът на Възкресението през тази година. Но не знаем деня и часа, когато ще дойде Синът Човешки. Затова единственият изход е да сме будни и да се молим!