Днес беше поместено в синодалния сайт становище на Старозагорския митрополит Галактион срещу особеното мнение на Неврокопски Натанаил, което той написа по повод на желанието да се проведат избори за нов Западно- и Средноевропейски митрополит. Така се затвърди позицията на въпросния сайт да дава място на текстове, показващи противостоене между митрополитите. Стратегията на определени от тях е повече от ясна: да докажем, че така ни се иска и така ще бъде! А колкото до тактиката, за жалост често има коренна разлика в подхода: един от тях излиза с принципни становища, а другите го нападат последователно и лично! Ефектно, нали? А съвсем друг въпрос е: колко това е резултатно, колко и дали въобще помага за духовния подвиг на вярващите в тези усилни дни на Великия пост. Вместо да седнат като големи (на години поне) хора да се разберат в онази хубава сграда, носеща на лицето си надпис „Синодна палата” (синод означава събор!) под вечните образи на възрожденски архиереи – дребни на ръст, но гиганти по дух! Тази историческа сграда, ако се замислим, е разположена на улицата със символното име „Оборище”, скътала е параклис с името на светеца-цар и български покръстител и обединител. Тя пред себе си гледа старинния храм „Св. София”, съществувал далече още преди нашите предци да дойдат по тези земи, надясно се любува на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, наляво се респектира от паметника на българските опълченци, а откъм гърба се закриля от две (средно)европейски посолства. Какво друго освен достойни дела може да се очаква от нейните обитатели? Де да беше така!
Дерзайте, високи (?!) преосвещенства! Сега ви е паднало!
