Оргията в клуб „Мутабор“ и последвалият опит на собственика да се откупи от преследване чрез мощи на св. Николай (тук и тук) открехнаха църковната „кутия на Пандора“.
На повърхността изплува хлъзгавата тема за търговията с мощи и тяхната автентичност (те могат да бъдат намерени на eBay, Christie's и на електронната платформа за търговия с християнски реликви и сертификати https://saintsrelics.com/catalog/relics; а на думи Римокатолическата църква забранява подобни неща).
И ето, вече Ватиканът започва вътрешно разследване и италианската полиция няма търпение да си поговори с дякона, който отговаря за пазенето на мощите на св. Николай, дали е издал или не е издал сертификата за тяхната автентичност https://t.me/orthozombies/739.
В това няма нищо изненадващо. Продажбата и разнасянето на реликви без съгласието на официалните структури на Ватикана води до отлъчване (съгласно чл. 1190 от Кодекса на Каноническото право на Римокатолическата църква) и до реално наказателно дело.
Друго обаче е интересно. Директорът на центъра за изучаване на светините на Санкт-Петербургската митрополия Михаил Артеев в свое интервю отпреди пет години каза, че повечето реликви, които попадат в Русия от чужбина, са фалшификати: парчета старо дърво, неизвестни кости и т. н.
В Италия, Германия и Гърция съществуват цели артели, които правят подобни „светини“. Има и търсене. Един гръцки дякон, например, продаде в Русия четири куфара със стари кости, изкопани на гробището (и беше осъден на затвор, когато тази измама беше разкрита).
Доколкото разбирам, това, което идва при нас от чужбина по официален път, е повече или по-малко контролирано: неслучайно историята с мощите на св. Николай така бързо се разчу.
В Русия обаче има голям брой реликви, които са внесени частно или са донесени отдавна. Колко внимателно е проверена тяхната автентичност?
След Втория Ватикански събор в средата на 20 в. е създадена комисия, която в рамките на десет години определи автентичността на всички реликви и мощи, съхранявани в манастири и църкви.
Не съм чувал обаче такова мащабно изследване да е правено от Православната църква (имаше подобен указ на патр. Тихон, когато болшевиките започнаха да откриват боклук в раките вместо реликви, но този указ се отнасяше само за целите мощи на светци).
Всеки православен храм притежава антиминс, а в него има частица от мощи, приблизително с големината на нокът. Като се има предвид, че Руската църква има 41 000 църкви и други места, където се служи литургия, броят на необходимите реликви изглежда доста сериозен.
Те идват централно от Патриаршията, но никога не съм виждал или чувал към антиминса да има удостоверение за автентичност. Чудя се дали тези реликви се подлагат на сериозна проверка?
Въпросът не е напразен, ако си спомним „тихия скандал“, когато патр. Алексий през 1998 г. се поклони на тялото на неизвестен престъпник, което представяха като „мощи“ на Александър Свирски (Мусин, А. Е. Църковната древност в съвременна Русия, 2010, с. 406-408).
Или „историческият инцидент“, когато тялото на княз Дмитрий Шемяка, станал известен сред съвременниците си като безскрупулен и нечестен човек, в продължение на триста години беше почитано като мощи на брата на Александър Невски, блажения княз Фьодор.
Гореспоменатото изследване на Александър Мусин, доктор на историческите науки и нещатен дякон на Руската православна църква, показва, че този проблем не е изчезнал.
„Култът към мощите“ се е превърнал в сериозен бизнес и затова дори извършените експертизи често се провалят или се бавят с десетилетия поради ниската квалификация на експертите.
„Култът към мощите в Русия придобива уродлива форма“, пише Александър Мусин. Крадат ги (понякога направо от гробището, както бяха откраднати останките на новоканонизирания архим. Георгий (Лавров) от монаси на Даниловския манастир през октомври 2000 г.).
Купуват ги и ги продават. Подаряват ги. Предават ги на държавни институции „за оптимизиране на работата“ (така през 2006 г. мощите на св. Макарий Желтоводски бяха преместени от местния Печорски манастир в Нижнегородската академия на Министерството на вътрешните работи, за да бъде „укрепена не само физически, но и духовно“).
С тях се занимава президентската администрация и „Дружеството на ветераните от военното разузнаване“. Изпращат ги на „турнета“ по градовете като поп-звезди.
Това, което трябваше да служи като свидетелство за истинността на Боговъплъщението и залог за предстоящото всеобщо възкресение – новото раждане на християните във вечен живот, където Бог ще бъде „всичко във всичко“, се превърна в удобен инструмент за решаване на многобройни светски задачи, които са много далече както от Бога, така и от вечността.
Това незначително произшествие в клуб „Mutabor“ (лат. „промяна, преобразяване“) за кратко разкри малко парченце от огромния айсберг, който, разбира се, няма да остане дълго на повърхността и с общите усилия на всички заинтересовани страни отново ще потъне там, откъдето е изплувал.
* Текстът е от фейсбук-профила на автора, където е публикуван под заглавие „Мощи и MUTABOR“
