Българските манастири са живата история на българския дух. При липсата на собствена държавност българската народност прави единствения верен ход в условията на враждебната политическа и верска среда - тя припознава себе си и поставя знак на пълно равенство с източноправославната вяра. В този смисъл манастирите израстват като средища, които акумулират всички възможни в условията на робство форми на обществен живот - религиозен, икономически и културен. След чуждото нашествие и завоеванието първата задача на манастирските средища е оцеляването, втората - спасяването на духовността, на писмената традиция, на книжовността, а третата - изнасянето й отново в народната тъкан. Така те се превръщат за дълъг период от време в единствената опора на народността.
Черепишки манастир "Успение Богородично"
Старинният Черепишки манастир "Успение Богородично" е като гравюра на фона на скалите в Искърското дефиле. Отстои на 25 км южно от Враца и на 60 от София. Всяка година на Голяма Богородица манастирът се превръща в българския Йерусалим. Наблизо, в местността Ритлите, някога се е издигала яка средновековна крепост, наричана Коритенград. Основаването на манастира датира от ХIV-ХV в., както е упоменато в един устав (типик), съхраняващ се в библиотеката на Църковния историко-археологически музей. Името на манастира се свързва с легендата за кръвопролитна битка на войските на цар Иван Шишман с турските завоеватели в този район. Дълго време тук останали да се белеят черепите на падналите войни, оттам местността получила наименованието Черепич, а близкия манастир - Черепишки.
По всяка вероятност манастирът неколкократно е разрушаван през робството. Бил е основно обновен в края на ХVI, началото на ХVII век от Пимен Зографски.
Днешният вид на манастира е съхранил в голяма степен неговата старинност. Манастирската черква например е запазила вида си отпреди 1612 г., тъй като преустройствата не са засегнали кораба й. Стенописната й украса обаче е повредена от влагата. Най-вероятно стенописите в олтара са рисувани от тревненския художник Йонко поп Витанов, а тези в останалата част на черквата - от Дебърския зограф Васил Илиев. Върху част от фреските има изображения от по-ново време. Забележителни творби на дърворезбарското и ювелирното изкуство са иконостасът, владишкият трон и сребърната мощехранителница.
Манастирът е бил едно от най-важните духовни средища през Възраждането. В ново време, след деветосептемврийския преврат, тук е била преместена за дълъг период от време Семинарията. Миналата година част от сградите бяха ремонтирани със средства на община Мездра.
Струпецки (Тържишки) манастир "Св. Илия"
Старинният манастир "Св. Илия" се издига на едно от възвишенията на Стара планина, южно от Искър, между градовете Мездра и Роман. Според преписки е съществувал от ХVI век, но впоследствие е разорен и запустява. Знае се, че до 1850 г. е бил имение на турски бей от Роман. След като манастирският имот бил откупен от Врачанския владика Доротей, започнало възстановяването му. Днешните манастирски сгради са изградени от местния майстор Витко.
Опростеното строително и архитектурно оформление на църквата - еднокорабна, едноабсидна, както и запазените стенописни изображения издават, че тя най-вероятно е строена през ХVI век. Художественият стил на неизвестния зограф крие дълбок реализъм и психологизъм, особено в сцените "Угощение Авраамово", "Рождество Богородично", "Рождество Христово" и "Тайната вечеря". На трапезата в "Тайната вечеря" например се виждат съдове, употребявани от народа по онова време. Изследователите причисляват стенописите на Струпецката църква към най-ценните образци на християнското ни изобразително изкуство.
Триетажните жилищни сгради на манастира поразяват с внушителните си размери и смело архитектурно решение - 70 дървени колони носят конструкцията на обширните дървени чардаци. Намерени са част от средствата за реставрация. Ремонтът трябва да започне всеки момент.
Долнобешовишки манастир "Св. Архангел Михаил"
Малкият Долнобешовишки манастир е скътан сред живописните врачански предпланини в полите на връх Чичера, на 6 км северозападно от Роман. Предполага се, че е възникнал още по времето на Втората българска държава. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През ХVI век майстор Павел от с. Долна Бешовица построява днешната малка еднокорабна и едноабсидна безкуполна манастирска черква. На западната й стена още личат следи от стенописна композиция "Страшният съд". Забележителност в храма е дърворезбеният иконостас, изрязан от резбаря Урош. В черквата са запазени и четирите големи иконостасни икони - Събор на архангелите, Богородица, Христос и Йоан Кръстител, рисувани от Захарий Зограф. Отвън над входната врата на манастира е издигната голяма каменна арка, украсена от каменни релефни изображения на лами, завързани с вериги, и птици, кълвящи змии. Миналата година храмът бе реставриран.
Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча"
Край бистрите води на малката рекичка Градешничка, на 1 километър северно от с. Градешница, се намира Градешкият манастир "Св. Йоан Предтеча". Не се знае с точност кога е възникнал, но е известно, че в миналото, в близката местност Крънино, на десния бряг на р. Огоста, е съществувал старинен манастир, разрушен от турците. Преданието отнася основаването му в годините преди османското владичество. На днешното място Градешнишкият манастир е възникнал през втората половина на ХIХ век, когато е била построена и днешната малка еднокорабна едноасбсидна и безкуполна черква. По-късно, през 1896 г., тя била обновена, но стените й останали без стенописна украса. Големите жилищни сгради, строени през 1865 г. във възрожденски стил, по-късно били основно реставрирани.
Бистрешки манастир "Св. Йоан Богослов"
Манастирът е възобновен през първата половина на ХVI век. Наричан е още "Св. Йоан Касинец" (от близкия връх Касината). Поради честото му запустяване през епохата на османското владичество е получил и наименованието "Св. Йоан Пусти". Първоначално манастирът е бил пещерен и монасите живеели из близките пещери. Тук в голямата пещера на западната й стена вероятно при възобновяването на манастира неизвестен майстор е изписал 5 сцени от житието на св. Димитър. За съжаление тези забележителни произведения на старата българска монументална живопис от ранния период на османското владичество днес са почти напълно унищожени от злосторна ръка. Но и запазеното спокойно нарежда зографа сред най-видните представители на Търновската средновековна живописна школа. В запазените под сцените надписи се чете името Димитър син Дубов и годината 1540, когато най-вероятно манастирът е бил възобновен.
Високо в скалите над манастира е изградена манастирска постница. Доскоро по стените й личали стенописни изображения, посветени на св. Иван Рилски.
В епохата на робството манастирът е давал убежище на хайдути, поради което на два пъти е бил разрушаван от властите и после отново съграждан. На днешното си място манастирът съществува от ХIХ век. Манастирският храм "Св. Йоан Богослов" е скромна еднокорабна и едноабсидна култова сграда, покрита с тежки каменни плочи. Над покрива й се издига тежък купол върху висок цилиндричен барабан. В миналото стените на църквата са били украсени със стенописи, по-късно замазани с вар. Запазена е само композицията "Страшният съд", изписана на западната стена в наоса на черквата по времето на игумен йеромонах Йоаса от близкото село Озирово. Тогава вероятно е било извършено и последното обновяване на черквата. Запазен е дърворезбеният иконостас, изработен през 1820 г. от тревненския майстор Петър Миньов. Бистрешкият манастир е бил важно духовно огнище за българите от Врачанския край. Поддържал е връзки с Русия и негово пратеничество е посетило през 1629 г. някои московски манастири. От документи е известно, че по това време в манастира е съществувала златарска работилница за отливане на кръстове. Запазен е един художествено изработен напрестолен дърворезбен кръст с позлатена обкова, изработен през 1611 г. в манастира от двамата чипровски майстори златари Никола и Пала. През епохата на Възраждането тук е била открита и работилница за църковни щампи, които се разпространявали из цялата страна.
Старинният Черепишки манастир "Успение Богородично" е като гравюра на фона на скалите в Искърското дефиле. Отстои на 25 км южно от Враца и на 60 от София. Всяка година на Голяма Богородица манастирът се превръща в българския Йерусалим. Наблизо, в местността Ритлите, някога се е издигала яка средновековна крепост, наричана Коритенград. Основаването на манастира датира от ХIV-ХV в., както е упоменато в един устав (типик), съхраняващ се в библиотеката на Църковния историко-археологически музей. Името на манастира се свързва с легендата за кръвопролитна битка на войските на цар Иван Шишман с турските завоеватели в този район. Дълго време тук останали да се белеят черепите на падналите войни, оттам местността получила наименованието Черепич, а близкия манастир - Черепишки.
По всяка вероятност манастирът неколкократно е разрушаван през робството. Бил е основно обновен в края на ХVI, началото на ХVII век от Пимен Зографски.
Днешният вид на манастира е съхранил в голяма степен неговата старинност. Манастирската черква например е запазила вида си отпреди 1612 г., тъй като преустройствата не са засегнали кораба й. Стенописната й украса обаче е повредена от влагата. Най-вероятно стенописите в олтара са рисувани от тревненския художник Йонко поп Витанов, а тези в останалата част на черквата - от Дебърския зограф Васил Илиев. Върху част от фреските има изображения от по-ново време. Забележителни творби на дърворезбарското и ювелирното изкуство са иконостасът, владишкият трон и сребърната мощехранителница.
Манастирът е бил едно от най-важните духовни средища през Възраждането. В ново време, след деветосептемврийския преврат, тук е била преместена за дълъг период от време Семинарията. Миналата година част от сградите бяха ремонтирани със средства на община Мездра.
Струпецки (Тържишки) манастир "Св. Илия"Старинният манастир "Св. Илия" се издига на едно от възвишенията на Стара планина, южно от Искър, между градовете Мездра и Роман. Според преписки е съществувал от ХVI век, но впоследствие е разорен и запустява. Знае се, че до 1850 г. е бил имение на турски бей от Роман. След като манастирският имот бил откупен от Врачанския владика Доротей, започнало възстановяването му. Днешните манастирски сгради са изградени от местния майстор Витко.
Опростеното строително и архитектурно оформление на църквата - еднокорабна, едноабсидна, както и запазените стенописни изображения издават, че тя най-вероятно е строена през ХVI век. Художественият стил на неизвестния зограф крие дълбок реализъм и психологизъм, особено в сцените "Угощение Авраамово", "Рождество Богородично", "Рождество Христово" и "Тайната вечеря". На трапезата в "Тайната вечеря" например се виждат съдове, употребявани от народа по онова време. Изследователите причисляват стенописите на Струпецката църква към най-ценните образци на християнското ни изобразително изкуство.
Триетажните жилищни сгради на манастира поразяват с внушителните си размери и смело архитектурно решение - 70 дървени колони носят конструкцията на обширните дървени чардаци. Намерени са част от средствата за реставрация. Ремонтът трябва да започне всеки момент.
Долнобешовишки манастир "Св. Архангел Михаил"
Малкият Долнобешовишки манастир е скътан сред живописните врачански предпланини в полите на връх Чичера, на 6 км северозападно от Роман. Предполага се, че е възникнал още по времето на Втората българска държава. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През ХVI век майстор Павел от с. Долна Бешовица построява днешната малка еднокорабна и едноабсидна безкуполна манастирска черква. На западната й стена още личат следи от стенописна композиция "Страшният съд". Забележителност в храма е дърворезбеният иконостас, изрязан от резбаря Урош. В черквата са запазени и четирите големи иконостасни икони - Събор на архангелите, Богородица, Христос и Йоан Кръстител, рисувани от Захарий Зограф. Отвън над входната врата на манастира е издигната голяма каменна арка, украсена от каменни релефни изображения на лами, завързани с вериги, и птици, кълвящи змии. Миналата година храмът бе реставриран.
Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча"Край бистрите води на малката рекичка Градешничка, на 1 километър северно от с. Градешница, се намира Градешкият манастир "Св. Йоан Предтеча". Не се знае с точност кога е възникнал, но е известно, че в миналото, в близката местност Крънино, на десния бряг на р. Огоста, е съществувал старинен манастир, разрушен от турците. Преданието отнася основаването му в годините преди османското владичество. На днешното място Градешнишкият манастир е възникнал през втората половина на ХIХ век, когато е била построена и днешната малка еднокорабна едноасбсидна и безкуполна черква. По-късно, през 1896 г., тя била обновена, но стените й останали без стенописна украса. Големите жилищни сгради, строени през 1865 г. във възрожденски стил, по-късно били основно реставрирани.
Бистрешки манастир "Св. Йоан Богослов"
Манастирът е възобновен през първата половина на ХVI век. Наричан е още "Св. Йоан Касинец" (от близкия връх Касината). Поради честото му запустяване през епохата на османското владичество е получил и наименованието "Св. Йоан Пусти". Първоначално манастирът е бил пещерен и монасите живеели из близките пещери. Тук в голямата пещера на западната й стена вероятно при възобновяването на манастира неизвестен майстор е изписал 5 сцени от житието на св. Димитър. За съжаление тези забележителни произведения на старата българска монументална живопис от ранния период на османското владичество днес са почти напълно унищожени от злосторна ръка. Но и запазеното спокойно нарежда зографа сред най-видните представители на Търновската средновековна живописна школа. В запазените под сцените надписи се чете името Димитър син Дубов и годината 1540, когато най-вероятно манастирът е бил възобновен.
Високо в скалите над манастира е изградена манастирска постница. Доскоро по стените й личали стенописни изображения, посветени на св. Иван Рилски.
В епохата на робството манастирът е давал убежище на хайдути, поради което на два пъти е бил разрушаван от властите и после отново съграждан. На днешното си място манастирът съществува от ХIХ век. Манастирският храм "Св. Йоан Богослов" е скромна еднокорабна и едноабсидна култова сграда, покрита с тежки каменни плочи. Над покрива й се издига тежък купол върху висок цилиндричен барабан. В миналото стените на църквата са били украсени със стенописи, по-късно замазани с вар. Запазена е само композицията "Страшният съд", изписана на западната стена в наоса на черквата по времето на игумен йеромонах Йоаса от близкото село Озирово. Тогава вероятно е било извършено и последното обновяване на черквата. Запазен е дърворезбеният иконостас, изработен през 1820 г. от тревненския майстор Петър Миньов. Бистрешкият манастир е бил важно духовно огнище за българите от Врачанския край. Поддържал е връзки с Русия и негово пратеничество е посетило през 1629 г. някои московски манастири. От документи е известно, че по това време в манастира е съществувала златарска работилница за отливане на кръстове. Запазен е един художествено изработен напрестолен дърворезбен кръст с позлатена обкова, изработен през 1611 г. в манастира от двамата чипровски майстори златари Никола и Пала. През епохата на Възраждането тук е била открита и работилница за църковни щампи, които се разпространявали из цялата страна.
