В летописите на Великата отечествена война има все още много непроучени страници, в това число и участието в боевете на представители на бялата емиграция на страната на Хитлер, както и сътрудничеството с немските окупатори на свещенослужители на Руската православна църква. Така например, само в 15 кавалерийски корпус на СС през 1944 г. служат повече от 4000 руски емигранти. Бивши белогвардейци или синове на избягалите на запад след гражданската война били кадрите на т.нар. “Руски отряд”, който заедно с частите на девета немска армия действал в района на Вязма-Ржьов-Зубцовка.
Руският корпус, сформиран през декември 1941 г. от емигранти в Югославия, по време на цялата война се сражавал с местните партизани на югославска територия. От 17 090 души личен състав този отряд загубил 11 506 руски офицери и войници.
Създаденият през март 1942 г. доброволчески батальон от белоемигранти, възпитаници на руските кадетски корпуси, през 1944 г. бил разгърнат в полк “Варяг”, състоящ се от три батальона и действащ също в Югославия. Към края на войната той минал под командването на ген. Андрей Власов, а след капитулацията на фашистка Германия с бой се придвижил до границите на Югославия, където бил разоръжен от англичаните.
В началото на агресията на нацистка Германия срещу Съветския съюз част от свещенослужителите в окупираната територия минали на страната на вермахта и им сътрудничели. Били възстановени църковните окръзи и енории. Глава на православната Църква станал екзархът на Естония, митрополит Сергий Воскресенский, живеещ в Рига. През август 1941 г. той създал с указ т.нар. Руска православна мисия за освобождение на областите в Русия с управление в Псков. В много области се открили храмовете, например в Ленинградска област отново започнали да провеждат служби 168 православни църкви и две католически.
В завладените от германските войски територии на СССР задължителен характер имало кръщението и регистрацията на браковете в църквите. Неспазването на това правило се считало за нарушение на реда. В окупираните територии гражданите събирали средства за възстановяване на храмовете.
По заповед на германската администрация цялата църковна политика била насочена към изпълнение на три цели: провеждането на пропаганда, която да представи германците като защитници на руския народ; оказването на активна подкрепа на окупаторите в провеждането на техните икономически и политически мероприятия; събиране на сведения за настроенията сред населението, за икономическото положение на районите, борба със съветите и партизанското движение. За решението на тези задачи през юли 1942 г. започнало да излиза списание “Православный християнин”.
Именно “религиозният ренесанс” в периода на немската окупация оказал сериозно влияние на съветското ръководство, което през 1943 г. пристъпило към частично възстановяване на религиозния живот на цялата територия на СССР. Под влиянието на военната обстановка и на “ренесанса” на църковния живот Сталин бил принуден да направи отстъпки на народа. За ужас на управляващия елит на СССР войната направила видима религиозността на значителна част от населението на Съветския съюз, в това число и сред мобилизираните в армията. Това принудило болшевиките да търсят вътрешен съюзник срещу германците в лицето на Църквата.
През Втората световна война сътрудничеството с германските окупационни власти имало най-голям мащаб във Франция и Русия. Причините за този феномен все още не са изследвани напълно, но ако 10% от местното население е оказвало подкрепа на окупаторите, то без съмнение този въпрос, колкото и сложен да е, не трябва да се оставя без внимание.
авторът е кандидат на военните науки, професор АВН
"Независимая газета - НВО
Превод: Златина Иванова
