Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

3ril06di 47 0„Във връзка със зачестилите медийни изяви на клирици на БПЦ по време на които бяха отправени от тях недоказани обвинения, уронващи авторитета на духовенството и БПЦ, обвинения базирани единствено на техни предположения и слухове, Светия Синод на последното си заседание излезе с решение изрично „да се забрани на архиереи и клирици на БПЦ публично да обвиняват духовници и православни християни”.”

Това се казва в официално съобщение от Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Всъщност, ръководният орган на църквата ни забранява на свои служители медийните изяви. Така излиза, защото, какво иначе може да означава повод, гласящ: „Във връзка със зачестилите медийни изяви”…!? Синодът обаче следва да се замисли за нещо друго.

Едва ли като забраним обвиненията, те ще спрат. Напротив, колкото и да забраняваме на реката да тече, тя пак ще си тече, независимо в коя посока. Водата в една река не може да бъде спряна, така, както една забрана няма да спре това клирици от църквата ни да се обвиняват. Обвиненията идват, защото няма ясни правила.

Не е нормално един епископ да излиза публично и да нарича българския патриарх „масон”, както и да обвинява един митрополит в „убийство”, а след това да го „смъмрят”, докато за далеч по-малко провинение, може да се стигне и до низвержение от Църквата, защото въпросният монах няма „свой човек”, където трябва! Не е нормално да има поводи за такива изказвания, но и самите изказвания са свръх нормалните братски взаимоотношения в Църквата.

Фактът, че един епископ може да си позволи такова говорене, сам по себе си е проблемен, не е проблем това, че той го прави по телевизията, проблемът е, че въобще един епископ има основание да се държи по такъв начин. Тук именно църквата ни пропуска един основен момент. В съобщението от Св. Синод се казва: „да се забрани… ПУБЛИЧНО да обвиняват…”.

Тук ключова е думата „публично”. Излиза, че обвиненията могат да се отправят, но не и публично. Нека си се карат, само да не излизат по телевизията! Вероятно не това е бил замисълът на изявлението, но именно така звучи то по начина, по който ни е предоставено. И какво като им се забрани ПУБЛИЧНО да обвиняват, та нима обвиненията ще спрат, само защото е издаден такъв документ от Св. Синод...? Наивно е да разчитаме на подобна палиативна мярка, защото трябва да се вземе отношение не към резултата, а към причината.

Очевидно има причина епископи и други висши и не толкова висши духовници да обвиняват. Именно причината е проблемът, а не онова, което следва от обвинението, при това в зависимост от начина, по който то е обществено представено. Не медиите са виновни за проблемите в църквата ни, не медиите са ги създали.

Проблемите в църквата идват от много дълбоко, още от преди много години, във времена, когато църквата беше „опиум за народите”. Именно там трябва да се търсят корените, а не в медиите. Това, че духовниците няма да имат право да излизат пред медиите, няма да създаде проблем на медиите, защото информацията отново ще излиза.

Но информацията винаги ще я има не защото медиите ги има или ги няма, а защото информацията е като водата в реката, ако я затвориш от единия край, тя ще потече към другия, но винаги ще си намери път навън, защото такива са природните закони! Медиите не създават събития, те само ги отразяват – пренасят ги от източника на информацията към потребителя – хората.

Ако нашите духовници не вярват на медиите, тогава информацията от източника ще отива по-директно към потребителя, защото отново такива са природните закони в журналистиката като професионално обществено явление! С една дума, църквата запрещава достъпа на духовниците до медиите, но медиите ще продължават да търсят и да намират информация от и за църквата, която да достига до основния публичен потребител – обществото, защото няма как да бъде иначе!

Или иначе казано, Св. Синод забрани нещо, което е незабранимо, отчете дейност, записа под изходящ номер нова заповед, която на практика е неизпълнима, т. е. – кипи безсмислен труд!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9xpuu 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики