Обикновено думата карикатура се свърза с нещо несериозно и мимолетно, но не и с изкуство.
В интерес на справедливостта искам да кажа няколко думи в защита на този жанр. За да бъде добра една карикатура, се изисква майсторска рисунка, точна композиция, а най-важното – някаква нова, интересна и разпознаваема веднага от всички идея.
В областта на шаржа, карикатурата, илюстрацията и класическата гравюра е работил знаменитият французин Гюстав Доре.
В неговата гравюра от 1869 г. „Неофит” (новопосветен – бел. ред.) горящият поглед на младия монах изпъква на фона на карикатурно дремещите топло-хладни по-стари братя (първото изображение).
Жанрът на карикатурата е доста древен. В египетски папируси има изображения на животни, пародиращи действията на човеци.
И впоследствие хората редували сериозните изображения със смешни животни или сатирични сцени от живота.
В ръкописите, украсени с миниатюри, се появили такива изображения: миниатюристите, повечето от които били монаси, рисували в молитвениците за високопоставените особи свещените сцени редом с мирските.
Ето една сцена на пиршество от Часослова на кралица Йоланда, 14 в.:
Особено силна е традицията на карикатурата в англоезичните страни – Великобритания и САЩ.
Един от „пионерите в християнската карикатура” е американският доктор Ърнес Джемс Пейс. В карикатурата „Слизането на модернистите” (1922 г.) той сякаш е нарисувал „Лествицата” наобратно:
Критикуваните от автора модернисти стъпало по стъпало слизат от християнството към атеизма. Междинни стъпала са: „съмнението в непогрешимостта на Библията”, „неверието в чудеса” и др.
Множество обидни карикатури на биолога Чарлз Дарвин са нарисувани от тогавашните защитници на теорията на креационизма.
Ето една такава рисунка от 1871 г., която все още не е обидна и на нея мистър Дарвин поне не е изобразен като маймуна. Горилата се оплаква: „Този човек иска да разкрие тайната на моя произход. Казва, че е един от моите потомци”. Мистър Берг (основател на обществото за защита на животните от жестоко отношение) отговаря: „Г-н Дарвин, как си позволявате да го обиждате?”.
Много на брой и графически изкусни карикатури има в руската емигрантска преса. Но същевременно те са доста мрачни и жлъчни:
„Съветското правителство забранява религиозните обреди и унищожава иконите и църковната утвар. Но то наложи най-дългия пост и увеличи кръстовете до безкрай”. Рисунка на Mad за „Илюстрована Русия”, излизащ в Париж, бр. 7 (248) 1930 г.
По-голямата част от съвременните карикатури са по-лаконични. Стигат до примитивност.
„Не можеш да ме учудиш с безжична връзка, внучето ми! Ами че аз се моля от 75 години!” – карикатура на американеца Ранди Гласбъргън.
Художникът Игор Колгарев обръща внимание на това, че сме заобиколени от реклами на греха:
От съвременните автори бих искал да отбележа българина Благо Мегалов, чиито работи са представени на православния портал „Двери”:
Източник: Нескучный сад
Превод: Полина Спирова
Безплатна доставка по куриер до цялата страна, 20% отстъпка и крайна цена от 10.40 лв
