Закачането с религиозните чувства на хората е много, много тънък лед. И не съветваме никого да ходи по него. Но имам чувството, че някой работи правителството точно по тая лайстна. То не бяха проверки на инспекцията по труда в църквите, митинги пред джамии, данъчна оценка на “Св. Александър Невски”, Батак ...
Правителството сякаш не се усеща. Това става и сега, с прословутия проект на закон за детето. В който някой написал, че “всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Светият синод излезе с обръщение в смисъл, че ако чукането с червени яйца се приеме за религиозна дейност и започнат наказания на родители, които въвличат децата си в нея, работата ще стане много дебела. И синдикатите възроптаха срещу закона. На празник в Смолян Пловдивският митрополит дядо Николай повтори тезата на синода и понеже се изразява ясно, веднага привлече внимание върху темата.
Когато обаче църквата каже нещо за моралните ценности, това се посреща със скептицизъм и тук-там по някоя обидна дума. Понеже дебелите глави трудно възприемат нравствени проповеди, ще ги поканя да възприемат следната история. Сигурен съм, че мнозина са я чули, но едва ли са разбрали експлозивния й характер. Ако го разберат смехът им може да секне.
Миналата година в Кьолн една тунизийска майка завела момчето си на лекар мюсюлманин, който да го обреже според обичая. Обрязал го лекарят, ама за беля детето получило кръвотечение. Един ден, два, на третия водят детето в болница. Оправили го лекарите, но докладвали на местната прокуратура. Тя да вземе да образува наказателно производство срещу лекаря и майката. Че са извършили насилие срещу детето и накърнили телесната му цялост. И районният съд в Кьолн, без никой да се усети, да вземе да постанови присъда, че обрязването на дете по религиозни подбуди представлява телесно увреждане, за което се носи наказателна отговорност. Като пораснело детето, сам щяло да реши дали да се обрязва или не. Родителите нямали право да го “осакатяват”. Никой не обжалвал и присъдата влязла в сила.
От май насам Германия се тресе и краят му се не вижда. Ангела Меркел, пише немската преса, лично е наредила на правосъдното министерство да прави, да струва, да измислят закон, с който проблемът да се махне от дневния ред. Защото не можеш ти да се закачаш с пет-шест милиона поданици от мюсюлманското изповедание. Не стига това, ами и всички равини на Германия се събрали и в съвместна декларация и казали, че: “Това е най-тежката атака срещу еврейския начин на живот от холокоста насам.” Разбирате ли за какво иде реч?
Защитниците на кьолнското решение излагат точно същите аргументи, каквито чуваме сега в нашата дискусия за опазването на децата от “зловредни религиозни дейности”: “правата на детето”, “приоритет на ценностите на светската държава”, “пещерен фундаментализъм” и пр. и пр. Искате ли да се хванем на бас, че спорът в Германия ще се реши в полза на религиозните ценности. В крайна сметка немските юристи ще намерят решение, ще напишат закон, според който обрязването не накърнява правата на детето и не му причинява увреждане. И че свободата на религиозно изповедание е по-висша ценност от две-три капки кръв и малко рев (да ме прощавате)?
Разказвам това, защото в нашия проект за закон за детето е заложен точно същият проблем. Проблемът, че в някои от основните изповедания в страната има практики, които този закон директно забранява. Спорната формулировка “въвличане в религиозни дейности” може да се тълкува и така, и вака. Но тя в комбинация със забраната за насилие срещу деца, забранява обрязването. Нашите православни свещеници се притесняват, че един ден държавата ще почне да закриля децата ни от поръсване с водица против тяхната воля.
Обаче тя ще грябва да защити и мюсюлманчетата и еврейчетата срещу обрязването. Тогава какво става? Ами ако реши да не си прави главоболия с мюсюлманчетата, а почне да пази само християнчетата от водицата, това няма ли да е неравнопоставеност? Тогава какво правим?
Ами утре, ако от “Социални грижи” решат, че и постите са вредни? И за християнчета, и за мюсюлманчета, и за еврейчета? Че да лишаваш детето от храна е проява на физическо насилие и държавата трябва да ти го отнеме, за да го нахрани? Със свинско и квасен хляб. Изобщо какво си въобразяват авторите на тоя закон? Че ще променят религиозни представи от хиляди години щото те така са решили? Че като напишат нещо и то случайно мине през парламента, това става закон? Или ще кажат, че не са имали това предвид? А какво? Или просто не знаят какво вършат? Нека им обадим, че правото си има граници. И една от тези граници минава точно тук. Не можеш да регулираш всичко, което ти хрумне. И да решаваш как ще се практикуват религии.
Властта трябва да провери тия законотворци, които утре могат да взривят религиозния мир. А не да се радва, че така се отвлича вниманието от другите проблеми. Защото този проблем един ден така може да привлече вниманието, че да не знае къде се намира.
Разбира се, както законотворците се бъзикат с нас, така и ние можем да се бъзикаме с тях. Тоя закон за детето, в който видимо е хвърлен маса чиновнически труд, може да бъде разглобен на съставните му части. Какво е това чудо свободен избор от страна на тригодишно дете? Ами то има ли право да избере езика, на който иска да говори? Майка му му говори на български, ама то може да иска да слуша китайски? И като стане на 14, да я съди, че му е отнела житейските опции. Или баба му го тъпче с попара, а то има човешко право на течен шоколад.
Не се смейте, това са аргументи от течащата в момента в германските медии дискусия относно човешките права на децата. С които немските публицисти се бъзикат със законотворците. Които щяха да са същата стока като нашите, ако нямаше гражданско общество и мислещи политици, които да ги спират.
Впрочем в действащия закон за защита на детето пише, че “отношението на дете до 14 години към религията се определя от неговите родители или настойник, а на дете от 14 до 18 години - по съгласие между него и родителите или попечителя му”. Спокойно и в новия проект са могли да спрат дотам. А най-добре е, да се махне целият член за религията на децата.
Не гневете Бога!
