Сложният казус около неизяснената собственост на столичния храм "Св. Александър Невски" поражда много въпросителни. Едните в подкрепа на Църквата, която иска да си извади нотариален акт по давност. Другите - в защита на тезата, че собственик е държавата. Която трябва да предостави храма на синода за ползване. Вероятно ще завалят обвинения в сребролюбство и безбожие. Или за необосновано високи претенции на духовниците.
Има опасност обаче дискусията да измести основния проблем в отношението на Църквата към държавата. Липсата на доверие. Лесно могат да бъдат обяснени страховете на владиците, че властта ще наруши уговорката и няма да им даде храма безвъзмездно. Да не забравяме, че 90% (всъщност 40% - б. р.) от митрополитите са управлявали и във времената на атеизъм преди 1989 г. И нямат вяра на официалната власт.
Факт е обаче, че през последните десет години Църквата не може да се оплаче от лошо отношение на държавата. Разколът остана в историята именно при управлението на Симеон Сакскобургготски. Тогава бе приет закон, признаващ синода на патриарх Максим за каноничен. Да не забравяме подкрепата не само на мирянин номер 1 - царя, когото Църквата още почита като монарх. Но и на милионите православни българи. Които бавно, но устойчиво се завръщат в храма.
Пак по волята на държавата Църквата е освободена от 20-процентния ДДС за всички вещи, свързани с религиозната й дейност - основното перо е продажбата на свещи. Правителствата се сменят, но това облекчение стои. А става дума за немалко пари - по груби изчисления около 12 млн. лв. е годишният приход от продажба на вощеници в 13-те епархии в страната.
Отделно църквата получава годишна държавна субсидия от 1,6 млн. лв. Държавата плаща и по 500 евро на месец на всеки от 36-имата духовници в двете задгранични епархии в Европа и Америка (за Американо-австралийската епархия това не е вярно, така че само половината от посочените клирици получават месечна субсидия и тя в някои случаи е по-малка - б. р.). Пак по волята на държавата храмовете са освободени от местни данъци и такси. Плащат само за смет.
При "Св. Александър Невски" замисълът е бил държавата да издаде акт за публична държавна собственост, за да може в бюджета за 2013 г. да се предвидят пари за ремонт и други нужни разходи. А после с министерско постановление храмът да бъде даден, ако трябва, и за "вечно ползване" на Църквата. Или да се процедира както в случая с Шипка. Храмът там беше собственост на държавата, с решение на правителството стана публично-частна собственост и (по времето на Н. В. Симеон Сакскобургготски - б. р.) беше предоставен от областната управа на Старозагарска митрополия. С цялата процедура около "Св. Александър Невски" държавата е щяла да спести на Църквата 3-4 милиона лева разходи по получаване на документ за собственост. Сега, след като синодът е решил сам да вади нотариален акт, не е ясно как ще приключи казусът. Остава неприятното усещане за извиване на ръце от страна на Църквата. Която, при цялото уважение на всички православни християни, сама ще се вкара в поговорката "да си плати като поп". Или просто ще остане да чака дарение от държавата.
Давността била спорна
При придобиване на имот по давност държавната такса е 5%. Според нотариуси обаче давността за "Св. Александър Невски" е спорна за доказване. Защото е изтекла на 9 септември 1944 г. и това трябва да се констатира с акт за изтекла давност.
Определянето на цената на "Св. Александър Невски" би отнело поне месец, твърдят оценителите на недвижими имоти. Никой не се наема да назове дори приблизителна цена на имота. "Това е много сериозен актив и без задълбочена оценка не можем да се ангажираме дори с назоваването на ценови диапазон", обясниха от "Колиърс Интернешънъл". "За да се определи цената на храм-паметника, е необходимо освен оценител на недвижими имоти да се наеме и специалист по културни ценности. Църквата не може да бъде оценявана единствено като сграден фонд и локация", казаха и от "Виона Ко".
Катедралата в цифри
20 000 лева е средната месечна издръжка на храма. От тях:
16 000 лв. отиват за заплати на 40-членния хор, петимата музиканти в квартета (единият е резерва), четиримата клисари, четирите свещопродавачки, магазинера, домакина и счетоводителя.
290 лв., колкото е минималната работна заплата, дава храмът на служителите. Но с всички данъци и осигуровки.
4000 лв. отиват за консумативи.
800 лв. отиват само за ток.
1200 крушки осветяват храма.
1200 лв. на месец излизат от кутиите за дарения.
