Доц. Светлозар Влайков е преподавател в катедра „Библейско и систематическо богословие” на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. В края на миналата седмица той бе в Русе за представяне на факултета и съобщи, че към обучението се забелязва засилен интерес от русенски младежи. По този повод разговаряме с него за обучението на бъдещите богослови и перспективите пред тях.
- Доц.
Влайков, в края на миналата седмица изнесохте данни за засилен интерес
на русенски кандидат–студенти към Богословския факултет на
Великотърновския университет. На какво се дължи това?
- Мисля, че на първо място това е авторитетното присъствие на възпитаниците на факултета в църковния и обществен живот на града. Примерите са много, но аз ще спомена само няколко: игуменът на един от най–посещаваните манастири – Басарбовския – отец Емилиян, секретарят на Русенска митрополия Ангел Младенов, един от най–харизматичните млади свещеници в епархията – отец Добромир и др. Тяхната дейност е най–добрият атестат за качеството на образованието, което факултетът предоставя.. На второ място – фактът, че Великотърновският университет е лесно разпознаваем, защото немалка част от русенската интелигенция са възпитаници на ВТУ. Всичко това е може би съчетано и с прагматиката: близостта на Велико Търново, по – ниската цена на издръжка на един студент.
- Има ли обръщане на младото поколение към религията?
- Да, определено има, младите хора все по-често се обръщат към религията. По-голямата част от нашите първокурсници в специалност „Теология” например не са завършили семинария и в началото не са съвсем ориентирани в спецификата на обучението. Но още след първите занятия, благодарение на добрата работа на преподавателите, те вече разбират, че след завършването си няма непременно да станат свещеници, а че обучението им във факултета ще им даде много повече перспективи. И промяната в мотивацията им е очевидна. Макар че би могло още много да се желае в това отношение, защото липсва едно много важно звено – обучението по религия в началното и средното училище.
- Възможно ли е обръщането към църквата да е вследствие на кризата и породената от нея несигурност, като в лицето на клира се вижда някакво лоно, където човек все пак е защитен от житейските бури, при това има и обществено положение и уважение?
- Не бих могъл да кажа каква роля играе кризата, защото обръщането към църквата е личен избор и той може да е вследствие от много неща. Що се отнася до клира, то смея да твърдя, че свещениците, завършили нашия факултет, определено са такъв духовен пристан, даващ душевен мир на много неспокойни и тревожни души.
- Какви са перспективите пред випускниците на факултета? Каква реализация имат те?
- Знам, че като се каже „богословски”, в съзнанието на обикновения човек веднага се появява асоциацията с „попски”. Разбира се, че това не е така – това просто е вид висше образование, което има допирни точки с философията, психологията, филологията и други области на познанието. Мога да кажа, че доброто богословско образование, каквото твърдя, че е нашето, предоставя един много стабилен познавателен фундамент, отправна точка за реализирането на нашите възпитаници в най – различни области на обществения живот – преподаватели по религия, философия, журналисти, църковна администрация, библиотекари. Наши студенти, завършили уникалната специалност „Църковни изкуства” са канени да изписват новопостроени храмове или да реставрират стари. Възможности за работа в различни социални служби или неправителствени организации предоставя новооткритата специалност „Теология и социално служение”.
- Юридическите среди доста трудно преглътнаха децентралицзацията на обучението по право, смятаха възпитаниците на извънстоличните университети за аутсайдери в тази специалност, има ли подобен проблем с Богословския факултет към СУ?
- Не, ние нямаме такива проблеми. Напротив между двата факултета съществува много добро сътрудничество – обмяна на преподаватели за четене на лекции, участие в научни съвети, работа по съвместни научни проекти. Е, естествено има и конкуренция при набирането на студенти, но това е положително – тъй като ни стимулира да работим по–добре.
- Какви са очакванията ви от предстоящата кампания за подбор на нови студенти?
- Надяваме се да привлечем достатъчно на брой и качествени студенти, защото в обществото ни има нужда от бъдещи добри преподаватели по религия, иконописци и социални служители. Много разчитаме и на медийната подкрепа, защото мисля, че крайната ни цел е обща – преодоляването на тежките духовни травми и създаването на едно по – добро общество.
- Мисля, че на първо място това е авторитетното присъствие на възпитаниците на факултета в църковния и обществен живот на града. Примерите са много, но аз ще спомена само няколко: игуменът на един от най–посещаваните манастири – Басарбовския – отец Емилиян, секретарят на Русенска митрополия Ангел Младенов, един от най–харизматичните млади свещеници в епархията – отец Добромир и др. Тяхната дейност е най–добрият атестат за качеството на образованието, което факултетът предоставя.. На второ място – фактът, че Великотърновският университет е лесно разпознаваем, защото немалка част от русенската интелигенция са възпитаници на ВТУ. Всичко това е може би съчетано и с прагматиката: близостта на Велико Търново, по – ниската цена на издръжка на един студент.
- Има ли обръщане на младото поколение към религията?
- Да, определено има, младите хора все по-често се обръщат към религията. По-голямата част от нашите първокурсници в специалност „Теология” например не са завършили семинария и в началото не са съвсем ориентирани в спецификата на обучението. Но още след първите занятия, благодарение на добрата работа на преподавателите, те вече разбират, че след завършването си няма непременно да станат свещеници, а че обучението им във факултета ще им даде много повече перспективи. И промяната в мотивацията им е очевидна. Макар че би могло още много да се желае в това отношение, защото липсва едно много важно звено – обучението по религия в началното и средното училище.
- Възможно ли е обръщането към църквата да е вследствие на кризата и породената от нея несигурност, като в лицето на клира се вижда някакво лоно, където човек все пак е защитен от житейските бури, при това има и обществено положение и уважение?
- Не бих могъл да кажа каква роля играе кризата, защото обръщането към църквата е личен избор и той може да е вследствие от много неща. Що се отнася до клира, то смея да твърдя, че свещениците, завършили нашия факултет, определено са такъв духовен пристан, даващ душевен мир на много неспокойни и тревожни души.
- Какви са перспективите пред випускниците на факултета? Каква реализация имат те?
- Знам, че като се каже „богословски”, в съзнанието на обикновения човек веднага се появява асоциацията с „попски”. Разбира се, че това не е така – това просто е вид висше образование, което има допирни точки с философията, психологията, филологията и други области на познанието. Мога да кажа, че доброто богословско образование, каквото твърдя, че е нашето, предоставя един много стабилен познавателен фундамент, отправна точка за реализирането на нашите възпитаници в най – различни области на обществения живот – преподаватели по религия, философия, журналисти, църковна администрация, библиотекари. Наши студенти, завършили уникалната специалност „Църковни изкуства” са канени да изписват новопостроени храмове или да реставрират стари. Възможности за работа в различни социални служби или неправителствени организации предоставя новооткритата специалност „Теология и социално служение”.
- Юридическите среди доста трудно преглътнаха децентралицзацията на обучението по право, смятаха възпитаниците на извънстоличните университети за аутсайдери в тази специалност, има ли подобен проблем с Богословския факултет към СУ?
- Не, ние нямаме такива проблеми. Напротив между двата факултета съществува много добро сътрудничество – обмяна на преподаватели за четене на лекции, участие в научни съвети, работа по съвместни научни проекти. Е, естествено има и конкуренция при набирането на студенти, но това е положително – тъй като ни стимулира да работим по–добре.
- Какви са очакванията ви от предстоящата кампания за подбор на нови студенти?
- Надяваме се да привлечем достатъчно на брой и качествени студенти, защото в обществото ни има нужда от бъдещи добри преподаватели по религия, иконописци и социални служители. Много разчитаме и на медийната подкрепа, защото мисля, че крайната ни цел е обща – преодоляването на тежките духовни травми и създаването на едно по – добро общество.
