Защо мюсюлманите почитат днес св. Георги Победоносец?

Св. Георги Победоносец е един от най-популярните и обичани раннохристиянски светци, когото почитат не само православните и инославни християни, но също и мюсюлмани, и дори будисти. В синаксара неговата памет се чества на 23 април, когато е пострадал мъченически при имп. Диоклетиан. Хиляди мюсюлмани се стичат още от вчера в манастирите, посветени на светеца, в Близкия изток. Тяхната почит към светеца на кон датира от векове – през 14 в. византийският имп. Йоан Кантакузин се позовава на древната мюсюлманска почит към св. Георги като аргумент в полемиката си с исляма. Сред най-посещаваните от мюсюлманите днес светини са манастирът „Св. Георги“ в Лида, където е неговият гроб. Мощите му са били взети от кръстоносците, като сега там се съхранява само малка частица. Въпреки че Йерусалимска патриаршия чества паметта на светеца по стар стил, мюсюлманите се събират и днес, като купуват жертвени агнета.

Друга популярна светиня е крепостта на св. Георги в Кайро, където е бил държан затворен, както и манастирът „Св. Георги Кудуна“ на Принцовите острови. Според екзарха на Божи гроб в Атина архим. Дамян, мюсюлманите честват православния светец, защото го възприемат като символ на живота. Заради зеления цвят на дрехите му в повечето икони те го наричат също „Зеления“. В исляма зеленият цвят е основен символ. Той е много използван във вътрешната украса на джамиите, на гробовете на ислямските учители, както и на много знамена на арабски държави. Вярва се, че е предпочитан от Мохамед, който е носел само зелени чалми. Като друга причина архим. Дамян изтъква многобройните предания сред мюсюлманите за чудодейна помощ от страна на светеца към тях. И последно, бидейки изобразяван като победител с меч и военна униформа, той предизвиква у тях чувство на страхопочитание и уважение.

Според църковния устав, когато Пасха се падне след празника на св. Георги, той също става подвижен и се мести в понеделника след Пасха. В поместните православни църкви, които следват Юлианския календар, празникът се чества на 6 май, като в годините, когато Пасха се падне след него (възможно е това да се случи до 8 май), той трябва да бъде преместен след Великден.

* Това беше причината още след смяната на календара у нас с решение на Св. Синод Гергьовден единствен да остане да се чества по Юлианския календар (бел. ред.).