Какво значение има всеки от дните на Страстната седмица? Как да се подготвим за празника Пасха? Кой може да участва в пасхалните богослужения? Какви суеверия са свързани с този период? На тези и на други въпроси отговориха представители на Московската патриаршия, които на 30 март дадоха пресконференция в „Российская газета”. Свои разяснения пред журналистите дадоха председателят на университетския храм „Св. мчца Татяна” и член на Междусъборното присъствие на РПЦ, прот. Максим Козлов, и председателят на Синодния информационен отдел Владимир Легойда.Очевидно, обръщението към пресата в навечерието на великия празник е било предизвикано от желанието да се помогне на журналистите, готвещи публикации във връзка с Пасха, да избягват множеството неточности и грешки, свързани с празника. Ето защо отец Максим подробно се спря на всеки от дните на Страстната седмица, като започна оттам, че самият епитет „страстна” съвсем не е свързан със „страстите в смисъл на увлечения”, а със страданията, които е претърпял Господ, и с Неговата смърт. Той се спря специално на литургийното последование на Велики четвъртък, като поясни, че в този ден се отбелязва установяването на тайнството Евхаристия, така че във времето на това богослужение всички вярващи се оказват в Сионската горница, на Тайната вечеря, заедно със Самия Спасител. Към свързаните с този ден суеверия той отнесе „странната представа, че в него всички трябва да се измиват”. „Велики Четвъртък, който е наричан още чист, не предполага това да е някакъв ден за баня или за генерално почистване”.
Основното на този ден, както и през останалите дни от Великата седмица, това е участието в богослуженията. При това „за вярващите е важно не само присъствието, но и участието в богослужението, т.е. в църковните тайнства – изповедта и причастието” – подчерта отец Максим. Като се позова на Отците на Църквата, той припомни, че към това участие в пасхалните богослужения са призвани както постили, така и не постили. В деня на Христовото Възкресение към Чашата могат да пристъпят и „работниците от единадесетия час”, каза отец Максим. Отговаряйки на въпрос на „Благовест-инфо” във връзка с това, как тези хора да се подготвят към св. причастие, отчитайки ограничените възможности частна изповед в навечерието на Пасха, свещеникът сподели пастирски опит: „На Велики Четвъртък и на Велика Събота, като правило, се извършва само обща изповед. Подобна възможност (за частна изповед, бел. ред.) няма да има дори за човек, който иска да се изповядва за първи път, както и за такъв, който не се е изповядвал много отдавна. Ако обаче, обръщам се аз към такива, обещаете сериозно и отговорно да дойдете на изповед при първа възможност след Пасха, то тогава, по думите на св. Йоан Златоуст, Господ ще приеме и дошлия в последния единадесети час. Ако обаче зад участието ви в общата изповед стои желание за формализиране на отношенията с Христос и избягване на тежкото, болезнено, но и необходимо вглеждане в собствената душа, то трябва честно да кажете пред себе си, че това не е християнство, а игра на него. Най-важна пред Бога е честността. А това, което наистина не трябва да правим, е да си играем на него. Да бъдеш малко християнин – това, по думите на класика, е пъструга (вид риба, бел. прев.) от трето качество”.
От своя страна Владимир Легойда, говорейки за Страстната седмица, подчерта, че богослуженията от този период помагат „по-остро да се почувстват” страданията на Христос и да обърнем евангелските въпроси към себе си. „Ние знаем за предателството на Юда, но нима самите ние не предаваме Христос в нашите ежедневни избори между доброто и злото? Страстната седмица дава на всеки възможността да разбере нещо и в самия себе си, да успее да се срещне с Бога в този живот, „за да не му бъде мъчително болно за безцелно преживени години” – каза още той, цитирайки дословно известните редове от съветския роман (из част 2, глава 3 на романа „Как се каляваше стоманата” от Николай Островски, бел. прев.).
Владимир Легойда припомни и за традицията на Пасха да се посещават стари, болни, оковани – навсякъде, където може да бъде занесена пасхалната радост, която не се заключава само в радостта от вкусването на празничната храна”.
Колкото до последното тежката си дума каза представителят на управлението на „Роспотребнадзора” (Федерална служба по надзор в сферата права на потребителите и благополучие на човека, бел. прев.) за Московска област Надежда Раева. Тя се обърна към журналистите с молба да предадат на населението призива да не купуват на Пасха бързо развалящи се продукти от улични пазари, в метрото и т.н., „за да не се помрачи празникът с попадане на болничното легло”. В беседа с „Благовест-инфо” тя поясни, че в Светлата седмица като правило се наблюдава ръст на чревните заболявания, които са свързани не само с употребата на некачествени продукти, но и с твърде стремителния и неудържим преход на някои хора от постното меню към блажните блюда. „Не трябва веднага да се нахвърляме върху храната!” – призова експертът.
До гастрономичната тема се докосна и отец Максим Козлов в отговор на въпроси на журналисти. Като оцени положително самия факт на излъчването на пасхалното богослужение по телевизията, той призова към благочестиво, „коректно” възприемане на това далеч не обикновено зрелище. „Както не е добре да се почесваме отзад, стоейки пред „Троицата” на Рубльов в Третяковската галерия, така и да надигаме чашките под знака на носещото се от екрана благовестие „Христос воскресе!” ни принизява – излиза, че не можем да се издигнем над гастрономичните си потребности” – каза той. Колкото до обичая да се освещават козунаци на Велика Събота отецът посъветва енориашите от „спалните” райони да идват с празничната храна в центровете на градовете, където има много храмове и съвсем не много народ.
На пресконференцията представителите на Московската патриаршия изразиха и надеждата си, че терористичната заплаха, свързана с трагедията в московското метро, няма да попречи на вярващите да посрещнат достойно „празника на празниците” – св. Пасха.
Източник: Благовест-инфо
