Сянката на тъмно минало отново легна над хърватското общество. Православните богомолци в предимно католическа Хърватия искат да имат своя национална църква. Това обаче предизвиква неприятни спомени за минали времена. Всичко в името на богомолците
Сегашните инициатори на идеята за Независима православна църква в Хърватия, разбира се, не желаят да бъдат свързвани с подобни ексцеси. Ставало дума единствено за опазването на държавния суверенитет на Хърватия и в църковната сфера, уверяват те. Освен това се търсел метод да се противодейства на отлива на богомолци от църковните храмове в Хърватия. В православния свят, който по традиция е тясно обвързан с политиката, подобни намерения не са никак необичайни. Хърватските медии твърдят, че имало вече и множество духовници от други православни държави, които се отзовали благосклонно и обещали сътрудничество.
Въпреки това намерението да се създава Хърватско-православна църква събира и множество критики: най-вече от страна на потенциално застрашената от разцепване Сръбско-православна църква. Оттам реагираха с неразбиране и остри обвинения.
"Войнствена" инициатива
В официална позиция на сръбското православие се говори за "открито войнствен характер" на хърватската инициатива, която показвала близост с идеите на усташкия режим. Подобни критики изразиха и от Сръбската народна партия в Хърватия. Тя нарече инициативата "антисръбска, националистическа и анти-православна" в същината си.
Католическата църква в Хърватия, която обединява повече от 85% от населението - обратно - избягва да коментира новостите. От там заявиха само, че правото на свободно верозповедание е гарантирано от конституцията, а регистрацията на нови религиозни общности става по описания в законите ред. Държавната комисия по вероизповеданията в Загреб обаче се опитва да уталожи оптимизма на православната общност за бърза регистрация. Обявено беше, че комисията няма намерение да подкрепя църковна общност, чията идеология е близка до тази на реакционния режим на усташите. През тази година Хърватия се надява да приключи преговорите за присъединяване към ЕС и знае, колко висок е залогът, за да си позволи да го постави отново на карта.
