Папа Бенедикт XVI използва силни думи в направеното миналата седмица извинение за скандала със сексуално малтретиране на деца в Ирландия, с което хвърли в размисъл германците като мен.
Къде е извинението за издевателствата в Германия? Все пак, макар и броят на случаите на малтретиране в Ирландия да е по-голям, сериозността и историята на издевателствата в Германия тъкмо сега стават известни - знае се за над 250 случая, а всеки ден се появяват нови. Най-малко 14 свещеници са разследвани от властите.
Въпреки че Германия е светска страна, а католиците съставляват едва една-трета от населението, скандалът предизвиква национални дебати - за религиозното образование, за институциите, съставени само от хора от единия пол, и най-вече за ролята на безбрачието в католическата църква.
И макар че скандалът не засяга само Германия, вълната от разкрития за издевателства, която залива сега Европа, се усеща особено силно от германците, защото папата е германец: Бенедикт беше някога Йозеф Ратцингер, архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и дълго време главен изразител на възгледите на консервативните германски католици.
Твърде рано е да се каже със сигурност как ще се отрази скандалът върху вярващите, но се носи слух, че в Мюнхен, където католическата църква има традиционно силни позиции, броят на хората, които са се отказали да ходят на църква, се е увеличил двойно или дори тройно миналия месец.
Католиците в Бавария са особено разгневени от случая със свещеник Петер Хулерман. През 1979 г. отец Хулерман бил обвинен за блудство в западния германски град Есен; той не бил признат за виновен и скоро след това бил доведен в Мюнхен за лечение.
Било му позволено да продължи да работи с деца, но скоро бил признат за виновен за блудство и бил осъден на 18 месеца пробация. Диоцезът обаче пак му позволил да работи с деца - до миналата седмица, когато разкриването на неговата история принуди църквата да го отстрани.
Човек почти остава с впечатлението, че църковната Конгрегация за доктрината на вярата, която разглежда случаите на сексуално малтретиране, е казала на диоцеза да следва политиката "не питай, не казвай". Дали архиепископ Ратцингер е знаел? Неговите защитници заявяват, че не. Но германците биха желали да го чуят лично от папата. Трябва да се признае, че в мълчанието на Бенедикт има известна мъдрост - на фона на избухващите от Австрия до Холандия секс-скандали със замесени в тях свещеници ситуацията е твърде деликатна за категорично папско изявление.
И все пак папа Бенедикт би трябвало също така да признае колко несигурни са позициите на католическата църква в Германия. Германците, подобно на американците, трябваше вече да се справят с общата загуба на доверие в обществените институции. Първо бяха банкерите с техните безумни рискове и премии. После - политиците, които не можаха да спрат банкерите. Сега има загуба на доверие в църквата.
Но за разлика от Америка в Германия религията е вече слаба. В бившата комунистическа източна част едва 2% от населението ходи на църква в неделя; в западните провинции този дял е 8%. Някои намаляващи паства трябваше да продадат църковните си сгради.
Засега църквата има изгода от обхвата на скандалите със сексуално малтретиране. Излизат наяве случаи на посегателства в протестантски институции, светски училища-интернати и елитни академии, детски домове. Много критици твърдят, че във всяка затворена институция, където мъже-възпитатели се грижат за момчета, има риск от сексуално малтретиране.
Консервативни католически епископи отиват по-далеч, като казват, че извършените от свещеници сексуални посегателства са общ социален проблем, чиито корени могат да се открият не в църквата, а в сексуализацията на обществото, в "духа на времето", в греховете на поколението от 1968 г. Според тях истината е, че злото удря всички сектори на обществото. Други предупреждават за опасностите от лова на вещици, а някои дори привличат вниманието върху нова форма на политическа коректност.
Но наличните засега данни показват, че проблемът е особено остър в католическата църква. Председателят на Централния комитет на германските католици Алоис Глюк призовава за размисъл върху "специфичните условия в църквата, благоприятстващи сексуалните посегателства", което мнозина приемат като призив към църквата да преосмисли въпроса за безбрачието на своите свещеници.
Това е още една разлика между скандалите в Ирландия и Америка и тези у нас. В Ирландия и Америка религията е дълбоко залегнала; дори безбрачието на свещениците да не е толкова добре разбирано, колкото някога, то все пак е почитано.
Германия е не само светска, но и сексуално освободена страна. Изискването на Ватикана за безбрачие на свещениците е напълно чуждо на много германци и ние го смятаме за историческа, а не за свещена традиция, чието начало било поставено с указ на папа Бенедикт VІІІ през 1022 г. Наистина в проведено миналата седмица допитване 87% от германците са заявили, че безбрачието вече не е подходящо.
Тогава за нас не е трудно да направим извода - справедлив или не, че проблемите на църквата се коренят в безбрачието. Дебатите в Германия се отнасят в много по-голяма степен от тези в САЩ до основополагащата структура на католическата църква: Трябва ли един човек да бъде целомъдрен, за да изпълнява службата на свещеник? Не привлича ли това състояние сексуално неуравновесени и склонни към педофилия мъже, които разчитат на прикритие и разбиране в лоното на църквата?
От начина, по който Бенедикт подходи към въпроса в близките седмици, ще зависи не само способността на германската църква да издържи, но и дали тя въобще ще може да оцелее в сегашната си форма. Досега нито една от жертвите не е поискала обезщетение, но рано или късно църквата ще трябва да предложи компенсация. От 1992 г. американската църква е платила 2 млрд. долара на жертви на посегателства; може ли германската църква да си позволи същото?
БТА/DarikNews
Твърде рано е да се каже със сигурност как ще се отрази скандалът върху вярващите, но се носи слух, че в Мюнхен, където католическата църква има традиционно силни позиции, броят на хората, които са се отказали да ходят на църква, се е увеличил двойно или дори тройно миналия месец.
Католиците в Бавария са особено разгневени от случая със свещеник Петер Хулерман. През 1979 г. отец Хулерман бил обвинен за блудство в западния германски град Есен; той не бил признат за виновен и скоро след това бил доведен в Мюнхен за лечение.
Било му позволено да продължи да работи с деца, но скоро бил признат за виновен за блудство и бил осъден на 18 месеца пробация. Диоцезът обаче пак му позволил да работи с деца - до миналата седмица, когато разкриването на неговата история принуди църквата да го отстрани.
Човек почти остава с впечатлението, че църковната Конгрегация за доктрината на вярата, която разглежда случаите на сексуално малтретиране, е казала на диоцеза да следва политиката "не питай, не казвай". Дали архиепископ Ратцингер е знаел? Неговите защитници заявяват, че не. Но германците биха желали да го чуят лично от папата. Трябва да се признае, че в мълчанието на Бенедикт има известна мъдрост - на фона на избухващите от Австрия до Холандия секс-скандали със замесени в тях свещеници ситуацията е твърде деликатна за категорично папско изявление.
И все пак папа Бенедикт би трябвало също така да признае колко несигурни са позициите на католическата църква в Германия. Германците, подобно на американците, трябваше вече да се справят с общата загуба на доверие в обществените институции. Първо бяха банкерите с техните безумни рискове и премии. После - политиците, които не можаха да спрат банкерите. Сега има загуба на доверие в църквата.
Но за разлика от Америка в Германия религията е вече слаба. В бившата комунистическа източна част едва 2% от населението ходи на църква в неделя; в западните провинции този дял е 8%. Някои намаляващи паства трябваше да продадат църковните си сгради.
Засега църквата има изгода от обхвата на скандалите със сексуално малтретиране. Излизат наяве случаи на посегателства в протестантски институции, светски училища-интернати и елитни академии, детски домове. Много критици твърдят, че във всяка затворена институция, където мъже-възпитатели се грижат за момчета, има риск от сексуално малтретиране.
Консервативни католически епископи отиват по-далеч, като казват, че извършените от свещеници сексуални посегателства са общ социален проблем, чиито корени могат да се открият не в църквата, а в сексуализацията на обществото, в "духа на времето", в греховете на поколението от 1968 г. Според тях истината е, че злото удря всички сектори на обществото. Други предупреждават за опасностите от лова на вещици, а някои дори привличат вниманието върху нова форма на политическа коректност.
Но наличните засега данни показват, че проблемът е особено остър в католическата църква. Председателят на Централния комитет на германските католици Алоис Глюк призовава за размисъл върху "специфичните условия в църквата, благоприятстващи сексуалните посегателства", което мнозина приемат като призив към църквата да преосмисли въпроса за безбрачието на своите свещеници.
Това е още една разлика между скандалите в Ирландия и Америка и тези у нас. В Ирландия и Америка религията е дълбоко залегнала; дори безбрачието на свещениците да не е толкова добре разбирано, колкото някога, то все пак е почитано.
Германия е не само светска, но и сексуално освободена страна. Изискването на Ватикана за безбрачие на свещениците е напълно чуждо на много германци и ние го смятаме за историческа, а не за свещена традиция, чието начало било поставено с указ на папа Бенедикт VІІІ през 1022 г. Наистина в проведено миналата седмица допитване 87% от германците са заявили, че безбрачието вече не е подходящо.
Тогава за нас не е трудно да направим извода - справедлив или не, че проблемите на църквата се коренят в безбрачието. Дебатите в Германия се отнасят в много по-голяма степен от тези в САЩ до основополагащата структура на католическата църква: Трябва ли един човек да бъде целомъдрен, за да изпълнява службата на свещеник? Не привлича ли това състояние сексуално неуравновесени и склонни към педофилия мъже, които разчитат на прикритие и разбиране в лоното на църквата?
От начина, по който Бенедикт подходи към въпроса в близките седмици, ще зависи не само способността на германската църква да издържи, но и дали тя въобще ще може да оцелее в сегашната си форма. Досега нито една от жертвите не е поискала обезщетение, но рано или късно църквата ще трябва да предложи компенсация. От 1992 г. американската църква е платила 2 млрд. долара на жертви на посегателства; може ли германската църква да си позволи същото?
БТА/DarikNews
