Сливенският митрополит Йоаникий отдавна се е превърнал в една от емблемите на града под Сините камъни. Изключителен оратор, владиката е известен и с умението да изслушва. Качество, рядко срещано дори и сред духовниците. Неслучайно в епархията, включваща Бургаска, Сливенска, Ямболска област и община Тополовград, православните миряни го считат за свой истински духовен баща. Само за последните четири години на крака при владиката идват Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Сергей Станишев, министри и областни управители.
Пролетта на 2002 година. По време на чисто партийна визита в Сливен лидерът на СДС Надежда Михайлова прави изненадващо за мнозина сини активисти посещение. Тя влиза в сградата на митрополията и целува ръка на дядо Йоаникий. Двамата си разменят подаръци, беседват близо час и се разделят с отлични впечатления един от друг. Срещата е шумно огласена от медиите. Всъщност визитата е знак. С него новоизбраната тогава лидерка прави ясен анонс, че признава Светия синод на патриарх Максим. Това е шок за част от партийния елит, свикнал с години СДС да подкрепя разколниците. Надежда Михайлова неслучайно избра Сливен да направи тази стъпка. Двамата с дядо Йоаникий се познават от 1992 г. На традиционния народен събор в местността Петрова нива Надежда Михайлова моли Сливенския митрополит да благослови дъщерите й. Той го прави. Изборът е продиктуван и от факта, че дядо Йоаникий се смята за един от твърдите поддръжници на дядо Максим и на канона изобщо. Авторитетът му е огромен.
"Животът ми е като движение по пътя, там е пълно със знаци, които трябва да се спазват, за да няма катастрофи. Който не спазва житейските знаци, той страда, като вреди на себе си и околните", казва дядо Йоаникий. И твърди, че спасението е в многото съвети. Човек не може да живее без помощ и наставления. Затова и митрополитът се ядосва най-много, когато остава неразбран от тези, за които се грижи, обича и помага.
За 25 години като владика той е изнесъл над хиляда слова по различни поводи, осветил е повече от 50 новопостроени храма. Броят на проповедите му е 2 хиляди, кръстените от митрополита деца са повече от 500, а венчаните двойки - 200. Това обаче е само статистика. По-важното е, че духовникът се проявява като истински интелектуалец на духа. Рядко начетен и ерудиран, той притежава изумителен дар слово. Затова и неговите проповеди са задълбочени и силно въздействащи.
Ако и да поддържа изцяло канона, дядо Йоаникий е пионер и в друга област - църковното пеене. "Считам, че в църквите ни трябва да се пее само на български, защото църковнославянският е неразбираем за хората език. Това е наложително. Животът го иска. Хората трябва да разбират и да почувстват словото, а как ще стане, ако не го осъзнаят", пита владиката. Той знае, че заради този си стремеж е неодобряван от някои духовници. Но е твърдо решен да продължи, защото е сигурен в правотата си. В желанието си да се пребори за пеене на български език в църквите дядо Йоаникий среща подкрепа от известния музикален деятел и диригент Методий Григоров. Двамата се познават от 53 години, когато са учили заедно в духовната семинария. Днес Методий Григоров издава книги на български език, чийто предговор е писан от Сливенския владика. Той е и рецензент на част от текстовете. В същото време духовникът сам прави преводи на песни. "Много е сложно, защото има поезия, но чувствам истинско удовлетворение", признава дядо Йоаникий. В момента пише деветата си книга. Късно вечер владиката обича да подрежда своята библиотека, почивайки след напрегнатия ден. Духовникът счита себе си за прашинка, равна на всички останали в този свят, създаден от Господ.
Дядо Йоаникий е върл противник на сектите, нахлули у нас след 90-а година. "Борбата с тях обаче трябва да се води само с позволени средства. Никой не бива да се оскърбява или обижда, защото насилието не ражда добро." Такава е житейската философия на духовника, който е носител на наградата за краеведческа дейност "Доктор Иван Селимински".
Днес владиката на Сливен води рядко интензивен живот за своите 64 години. Денят му е разграфен по минути, а GSM-ът и телефонът звънят постоянно.
Митрополит Йоаникий се гордее с факта, че Сливенската епархия е единствената, в която няма поддръжници на разкола в църквата.
В началото на 90-те петима свещеници от Бургас преминават за кратко в алтернативния синод, но след няколко месеца се завръщат. Според владиката Господ е помогнал епархията да се опази от разкола. "Всичко зависи от нашата молитва и от търпението. Господ дава разум на търпеливия", твърди той. За митрополита моралът е просто задължителен както за началника, така и за подчинения.
Дядо Йоаникий е един от малцината наши духовници, който разбра силата на медиите и ги използва в борбата си срещу нелегалния бизнес със свещи. По канон те трябва да се продават само в църквите. В Сливен обаче години наред погребалните фирми продават свещи извън храмовете, трупайки печалби на гърба на църквата. През 2003 година владиката излиза по най-гледаната местна телевизия и прави обръщение към сливенци. "Който купува нецърковни свещи, тежко съгрешава и иска да излъже Бог, но той лъже себе си", казва дядо Йоаникий. От телевизионния екран той се обръща към шефовете на погребални агенции, назовавайки ги поименно, и ги призовава да прекратят продажбите. Ефектът е поразителен. Днес в Сливен и околността продажбата на свещи извън църквите е спаднала в пъти. А митрополитът е желан събеседник на всички медии.
в. "Стандарт"
