Интервю с историка Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет.
- Как най-точно да определим мястото на св. Иван Рилски в нашата православна традиция и национална памет?
- Св. Иван Рилски в продължение на повече от едно хилядолетие е почитан като небесен покровител и молитвен застъпник на българския народ и държава. В народната памет и многовековна традиция Рилския чудотворец е образец за себеотдаване, безсребърничество, за любов към ближния и Отечеството. В своя “Завет” св. Иван ни е оставил послания, които са красноречиви за неговата мъдрост и човеколюбие:
“Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини...”; “Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение...” В своето писмо до цар Петър светецът казва: “И макар да е писано: “Държаватта на царя е богатството”, но то е да го употребява за оръжие и войнство,не за своите сладости – а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните (...) Не се уповавай на неправдата, не желай грабителство! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички...”
- Нещо повече за историята на култа към най-обичания български светец?
- Този старинен култ е отразен в многобройни паметници – стенописи, икони, литературни творби. Сред тях са т.нар. Безименно (Народно) житие, житията, написани от Георги Скилица, св. Патриарх Евтимий Търновски, “Рилската повест” на Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (ХV в.) и др., вкл. гръцки жития на св. Иван Рилски, отразяващи проникването на неговия култ в целия православен свят.
Св. Иван Рилски и днес е дълбоко почитан. Името му носят десетки православни храмове, улици, училища, болници. Заедно с други духовни водачи и велики личности от българската история неговото име олицетворява духовната връзка на българите по света с Родината. Рилският светец е патрон на храмове, параклиси, църковни общини и български дружества във Виена (Австрия), Лондон (Великобритания), Лисабон (Португалия), Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Чикаго (САЩ), Ниагара Фолз (Канада) и др. Църквата почита паметта на великия отец на 18 август (денят на неговото успение), както и на 19 октомври (датата на пренасянето на светите мощи от Средец в Търново). Впрочем, като основа на празнувания днес Ден на народните будители (1 ноември по нов стил) е взет именно есенният празник на св. Иван Рилски.
- Защо смятате, че трябва да бъде изграден паметник на св. Иван Рилски в София?
- Св. Иван е роден около 876 г. в. Скрино, Дупнишко (Кюстендилска област). Патриарх Евтимий пояснява за своите читатели, че родното място на светеца е в “...пределите на прочутия град Средец”. След приемането на монашеството в манастира “Св. Димитър” при Бобошево отшелникът търси място за уединение при Земен, по-късно в планината Витоша, като най-накрая се установява във “Великата Рилска пустиня”. Всички тези места и тогава, и днес са в пределите на Софийската епархия. Св. Иван и неговите последователи изграждат Рилския манастир “Св. Богородица”. Макар и “извън света”, светецът поддържа връзки с църковния клир, на първо място с епископията в средновековния Средец. Именно от Средец тогавашният български цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съветите на прочутия отшелник. “Като посял добре (...), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост” св. Иван се оттегля в пълно уединение. Като прекарва пет години в близката пещера, на 18 август 946 г. умира.
Св. Иван Рилски е канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му около 989 – 992 г. са пренесени именно в Средец/София. Това става по повеля на цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил, резидиращ именно в този български град. След превземането на Велики Преслав от византийската армия (971 г.) градът за около две десетилетия е средище на българските патриарси. В духа на епохата Самуил съзнава необходимостта от "небесни покровители" и се старае да “укрепи” главните български градове със сакрални реликви. Мощите на св. Ахил от Лариса са положени в базиликата в Преспа (на о-в “Св. Ахил” в Малкото Преспанско езеро, днес в Гърция), а на св. Трифон – от Котор в Охрид.
Пренасянето на мощите на Рилския отец е важен акт за укрепването на българската държавност в края на Х и началото на ХІ в. Средецката служба на св. Иван Рилски е най-ранният паметник в прослава на “всесветото светило на света” и “Средечка слава”... Отначало светите мощи са в “епископската църква” – в онази епоха вероятно базиликата “Св. София”, най-големият и представителен храм в града, дал през ХІІІ-ХІV в. днешното му име. Във връзка с византийско-българския двубой мощите на св. Иван скоро са преместени от “Св. София” (тя остава извън крепостните стени на Средец) в дървената църква “Св. Апостол и евангелист Лука”. Този храм се е намирал в района на днешната ул. “Позитано”, т.е. зад градските стени.
В края на ХІ в. мощите на Рилския отец са положени в новоизградена църква на негово име, около която се създава манастир. В него започват да се стичат много поклонници. Тогавашният епископ на Триадица (византийското име на Средец/София) иска да заграби приходите на манастира. На тези намерения се противопоставя неизвестният по име игумен. Упоритият българин се обръща към император Алексий І Комнин (1081-1118), който заедно с подкрепата си дава дарствена грамота в полза на манастира. Със случая се заема известният охридски архиепископ Теофилакт, тъй като през ХІ-ХІІ в. Средецката епархия е в диоцеза на Охридската архиепископия “... на цяла България”.
В средата на ХІІ в. при един обичаен за Средните векове градски пожар църквата понася щети, но светите мощи са спасени. Тогава "известният Грудас, който е от Пеонските планини", дарява средства за ремонт на храма. Този болярин, по произход от днешна Македония или Черна гора, по онова време живее в Средец. При един своите походи срещу Унгария пред светата ракла се покланя византийският император Мануил І Комнин (1143-1180). Приблизително по същото време пред нетленните мощи е доведен болният византийски управител на Средец Георги Скилица. Знатният цариградски велможа изненадващо оздравява, което го подтиква да напише гръцко житие на великия българин. То е запазено само в старобългарски превод и е най-ранното от известните днес жития на светеца.
В Средец мощите на св. Иван Рилски остават до 1183 г., когато овладелите временно града унгарци ги отнасят в Естергом (дн. Гран). Скептично настроеният към българския светец унгарски архиепископ става причина за поредното чудо, свързано със светите мощи. Ако през ХІІ в. католическият духовник се е усъмнил в православния отец, в началото на ХХІ в. папа Йоан Павел ІІ го величае като „пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и целия свят.”
През 1186 г. унгарците връщат светите мощи в Средец. През 1195 г. градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския чудотворец са пренесени в столицата Търново. Шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност – в него участват тогавашния архиепископ Василий, Светия синод, много монаси и вярващи, както и елитен военен отряд. Мощите на св. Иван са положени в новоизградената църква на негово име на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван Рилски пребивават почти три столетия. Благодарение на търновските книжовници славата на българския светец отеква в православния свят. Създаденият в Рила и Средец/София, обогатен от Търновската патриаршия култ към св. Иван прониква в Сърбия, Русия, Влашко, Молдова, на Света гора Атонска. След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.), вероятно през двадесетте години на ХV в. мощите на светеца са преместени от Трапезица в малък храм в близост до тогавашната митрополия – църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. През 1469 г. рилските монаси получават султанско разрешение да ги върнат в Рилската обител. В София, последната голяма “спирка” преди Рилската обител, мощите са обект на всенародна почит в продължение на шест дни. Както разказва Владислав Граматик, “...една богата жена, ктиторица...” купува скъпа ракла от негниещо дърво, а мъжът й Георги – “скъп покров” – вероятно същите, които и до днес съхраняват мощите на светеца в Рилския манастир. В София през 1469 г. светите мощи са изложени в тогавашната митрополитска църква – древната ротонда “Св. Георги”, която днес е в двора на хотел “Шератън” и Президентството.
- Как бихте обобщили връзката на св. Иван Рилски със София?
- Връзката на св. Иван Рилски и неговия култ със София е основополагаща. Самият той е подчертавал, че е от Средечката епархия и вероятно през целия си живот е бил свързан с местната църковна катедра. От края на Х до края на ХІІ в., в продължение на двеста години нетленните мощи на светеца се пазят в Средец. В средновековни текстове той е наричан “средечко светило” и “Средечка слава”... Това се е помнело и през “търновския период” от развитието на култа – цар Иван Шишман издава своята прочута Рилска грамота (1378 г.) именно в София.
- Къде виждате мястото на бъдещ паметник на св. Иван Рилски и какъв би следвало да е той?
- Парадоксално е, че в продължение на последните близо 130 години, през които София е столица на България, в града няма достоен знак в памет на нашия национален светец. От местата, свързани с култа, без съмненение най-важна и сакрална е територията на съществувалият някога средновековен манастир “Св. Иван Рилски”. В него светите мощи престояват близо два века, посещавани са от хиляди поклонници от цяла България и околни страни, вкл. от двама византийски императори и един унгарски крал.
Манастирът се е намирал в чертите на средновековния град, до северозападния ъгъл на крепостната стена и намиращата се там градска порта. Близо са обилните лековити минерални извори, където по-късно е построената голяма баня, т.е. в района на днешния бул. “Мария-Луиза” и ул. “Пиротска”. Вероятно самото изграждане на манастира е във връзка с лековитите извори и сакралността им от древни времена.
След гибелта на средновековна България манастирът постепенно запада и в крайна сметка е унищожен. Предвид обичайната практика през онази епоха, най-вероятно върху част от територията на манастира през 1566-1567 г. е изградена джамията “Баня Баши”, днес паметник на архитектурата. През 1578 г. преминалия през нашите земи Стефан Герлах съобщава за църква “Св. Йоан”. Това показва, че манастирската църква е продължила да съществува редом с новоизградената джамия поне още няколко десетилетия. Според стари софийски предания, за които съобщават акад. Йордан Иванов, акад. Иван Дуйчев и др. автори “...този храм стоял край баните и по-късно бил разрушен от турците, които са направили на неговото място голямата баня...”
В тази част на София не са извършвани системни археологически проучвания, поради което точното място на църквата “Св. Иван Рилски” и манастирските сгради остава неясно. Предвид сложната и динамична история на градското строителство в този район средновековните пластове са силно заличени, ако не и напълно унищожени.
Днес в столицата практически отсъства дори и най-скромен знак, който да напомня на съвремениците и бъдещите поколения българи за средновековния манастир, посветен на св. Иван Рилски. Безразличието към съдбата на толкова важно културно и духовно средище, към паметта за миналото на града не би трябвало да продължава повече.
Предвид значимостта на поставения въпрос за съвременна културна среда на София, а и в национален план, най-подходящо би било в района на някогашната манастирска обител да бъде изграден паметник-параклис “Св. Иван Рилски”. Той трябва да бъде убедително свързан със съвременната градска среда, преди всичко с бул. “Мария-Луиза”, като същевременно е ориентиран към ул. “Пиротска” и сградата на Банята, днес Музей за историята на София. Като най-подходящ се очертава терен, разположен източно от булеварда: между сградата на ЦУМ с паркинга пред нея, джамията “Баня Баши” и подлеза към Централни хали.
- Този старинен култ е отразен в многобройни паметници – стенописи, икони, литературни творби. Сред тях са т.нар. Безименно (Народно) житие, житията, написани от Георги Скилица, св. Патриарх Евтимий Търновски, “Рилската повест” на Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (ХV в.) и др., вкл. гръцки жития на св. Иван Рилски, отразяващи проникването на неговия култ в целия православен свят.
Св. Иван Рилски и днес е дълбоко почитан. Името му носят десетки православни храмове, улици, училища, болници. Заедно с други духовни водачи и велики личности от българската история неговото име олицетворява духовната връзка на българите по света с Родината. Рилският светец е патрон на храмове, параклиси, църковни общини и български дружества във Виена (Австрия), Лондон (Великобритания), Лисабон (Португалия), Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Чикаго (САЩ), Ниагара Фолз (Канада) и др. Църквата почита паметта на великия отец на 18 август (денят на неговото успение), както и на 19 октомври (датата на пренасянето на светите мощи от Средец в Търново). Впрочем, като основа на празнувания днес Ден на народните будители (1 ноември по нов стил) е взет именно есенният празник на св. Иван Рилски.
- Защо смятате, че трябва да бъде изграден паметник на св. Иван Рилски в София?
- Св. Иван е роден около 876 г. в. Скрино, Дупнишко (Кюстендилска област). Патриарх Евтимий пояснява за своите читатели, че родното място на светеца е в “...пределите на прочутия град Средец”. След приемането на монашеството в манастира “Св. Димитър” при Бобошево отшелникът търси място за уединение при Земен, по-късно в планината Витоша, като най-накрая се установява във “Великата Рилска пустиня”. Всички тези места и тогава, и днес са в пределите на Софийската епархия. Св. Иван и неговите последователи изграждат Рилския манастир “Св. Богородица”. Макар и “извън света”, светецът поддържа връзки с църковния клир, на първо място с епископията в средновековния Средец. Именно от Средец тогавашният български цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съветите на прочутия отшелник. “Като посял добре (...), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост” св. Иван се оттегля в пълно уединение. Като прекарва пет години в близката пещера, на 18 август 946 г. умира.
Св. Иван Рилски е канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му около 989 – 992 г. са пренесени именно в Средец/София. Това става по повеля на цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил, резидиращ именно в този български град. След превземането на Велики Преслав от византийската армия (971 г.) градът за около две десетилетия е средище на българските патриарси. В духа на епохата Самуил съзнава необходимостта от "небесни покровители" и се старае да “укрепи” главните български градове със сакрални реликви. Мощите на св. Ахил от Лариса са положени в базиликата в Преспа (на о-в “Св. Ахил” в Малкото Преспанско езеро, днес в Гърция), а на св. Трифон – от Котор в Охрид.
Пренасянето на мощите на Рилския отец е важен акт за укрепването на българската държавност в края на Х и началото на ХІ в. Средецката служба на св. Иван Рилски е най-ранният паметник в прослава на “всесветото светило на света” и “Средечка слава”... Отначало светите мощи са в “епископската църква” – в онази епоха вероятно базиликата “Св. София”, най-големият и представителен храм в града, дал през ХІІІ-ХІV в. днешното му име. Във връзка с византийско-българския двубой мощите на св. Иван скоро са преместени от “Св. София” (тя остава извън крепостните стени на Средец) в дървената църква “Св. Апостол и евангелист Лука”. Този храм се е намирал в района на днешната ул. “Позитано”, т.е. зад градските стени.
В края на ХІ в. мощите на Рилския отец са положени в новоизградена църква на негово име, около която се създава манастир. В него започват да се стичат много поклонници. Тогавашният епископ на Триадица (византийското име на Средец/София) иска да заграби приходите на манастира. На тези намерения се противопоставя неизвестният по име игумен. Упоритият българин се обръща към император Алексий І Комнин (1081-1118), който заедно с подкрепата си дава дарствена грамота в полза на манастира. Със случая се заема известният охридски архиепископ Теофилакт, тъй като през ХІ-ХІІ в. Средецката епархия е в диоцеза на Охридската архиепископия “... на цяла България”.
В средата на ХІІ в. при един обичаен за Средните векове градски пожар църквата понася щети, но светите мощи са спасени. Тогава "известният Грудас, който е от Пеонските планини", дарява средства за ремонт на храма. Този болярин, по произход от днешна Македония или Черна гора, по онова време живее в Средец. При един своите походи срещу Унгария пред светата ракла се покланя византийският император Мануил І Комнин (1143-1180). Приблизително по същото време пред нетленните мощи е доведен болният византийски управител на Средец Георги Скилица. Знатният цариградски велможа изненадващо оздравява, което го подтиква да напише гръцко житие на великия българин. То е запазено само в старобългарски превод и е най-ранното от известните днес жития на светеца.
В Средец мощите на св. Иван Рилски остават до 1183 г., когато овладелите временно града унгарци ги отнасят в Естергом (дн. Гран). Скептично настроеният към българския светец унгарски архиепископ става причина за поредното чудо, свързано със светите мощи. Ако през ХІІ в. католическият духовник се е усъмнил в православния отец, в началото на ХХІ в. папа Йоан Павел ІІ го величае като „пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и целия свят.”
През 1186 г. унгарците връщат светите мощи в Средец. През 1195 г. градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския чудотворец са пренесени в столицата Търново. Шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност – в него участват тогавашния архиепископ Василий, Светия синод, много монаси и вярващи, както и елитен военен отряд. Мощите на св. Иван са положени в новоизградената църква на негово име на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван Рилски пребивават почти три столетия. Благодарение на търновските книжовници славата на българския светец отеква в православния свят. Създаденият в Рила и Средец/София, обогатен от Търновската патриаршия култ към св. Иван прониква в Сърбия, Русия, Влашко, Молдова, на Света гора Атонска. След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.), вероятно през двадесетте години на ХV в. мощите на светеца са преместени от Трапезица в малък храм в близост до тогавашната митрополия – църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. През 1469 г. рилските монаси получават султанско разрешение да ги върнат в Рилската обител. В София, последната голяма “спирка” преди Рилската обител, мощите са обект на всенародна почит в продължение на шест дни. Както разказва Владислав Граматик, “...една богата жена, ктиторица...” купува скъпа ракла от негниещо дърво, а мъжът й Георги – “скъп покров” – вероятно същите, които и до днес съхраняват мощите на светеца в Рилския манастир. В София през 1469 г. светите мощи са изложени в тогавашната митрополитска църква – древната ротонда “Св. Георги”, която днес е в двора на хотел “Шератън” и Президентството.
- Как бихте обобщили връзката на св. Иван Рилски със София?
- Връзката на св. Иван Рилски и неговия култ със София е основополагаща. Самият той е подчертавал, че е от Средечката епархия и вероятно през целия си живот е бил свързан с местната църковна катедра. От края на Х до края на ХІІ в., в продължение на двеста години нетленните мощи на светеца се пазят в Средец. В средновековни текстове той е наричан “средечко светило” и “Средечка слава”... Това се е помнело и през “търновския период” от развитието на култа – цар Иван Шишман издава своята прочута Рилска грамота (1378 г.) именно в София.
- Къде виждате мястото на бъдещ паметник на св. Иван Рилски и какъв би следвало да е той?
- Парадоксално е, че в продължение на последните близо 130 години, през които София е столица на България, в града няма достоен знак в памет на нашия национален светец. От местата, свързани с култа, без съмненение най-важна и сакрална е територията на съществувалият някога средновековен манастир “Св. Иван Рилски”. В него светите мощи престояват близо два века, посещавани са от хиляди поклонници от цяла България и околни страни, вкл. от двама византийски императори и един унгарски крал.
Манастирът се е намирал в чертите на средновековния град, до северозападния ъгъл на крепостната стена и намиращата се там градска порта. Близо са обилните лековити минерални извори, където по-късно е построената голяма баня, т.е. в района на днешния бул. “Мария-Луиза” и ул. “Пиротска”. Вероятно самото изграждане на манастира е във връзка с лековитите извори и сакралността им от древни времена.
След гибелта на средновековна България манастирът постепенно запада и в крайна сметка е унищожен. Предвид обичайната практика през онази епоха, най-вероятно върху част от територията на манастира през 1566-1567 г. е изградена джамията “Баня Баши”, днес паметник на архитектурата. През 1578 г. преминалия през нашите земи Стефан Герлах съобщава за църква “Св. Йоан”. Това показва, че манастирската църква е продължила да съществува редом с новоизградената джамия поне още няколко десетилетия. Според стари софийски предания, за които съобщават акад. Йордан Иванов, акад. Иван Дуйчев и др. автори “...този храм стоял край баните и по-късно бил разрушен от турците, които са направили на неговото място голямата баня...”
В тази част на София не са извършвани системни археологически проучвания, поради което точното място на църквата “Св. Иван Рилски” и манастирските сгради остава неясно. Предвид сложната и динамична история на градското строителство в този район средновековните пластове са силно заличени, ако не и напълно унищожени.
Днес в столицата практически отсъства дори и най-скромен знак, който да напомня на съвремениците и бъдещите поколения българи за средновековния манастир, посветен на св. Иван Рилски. Безразличието към съдбата на толкова важно културно и духовно средище, към паметта за миналото на града не би трябвало да продължава повече.
Предвид значимостта на поставения въпрос за съвременна културна среда на София, а и в национален план, най-подходящо би било в района на някогашната манастирска обител да бъде изграден паметник-параклис “Св. Иван Рилски”. Той трябва да бъде убедително свързан със съвременната градска среда, преди всичко с бул. “Мария-Луиза”, като същевременно е ориентиран към ул. “Пиротска” и сградата на Банята, днес Музей за историята на София. Като най-подходящ се очертава терен, разположен източно от булеварда: между сградата на ЦУМ с паркинга пред нея, джамията “Баня Баши” и подлеза към Централни хали.
