Защо толкова много хора в Църквата през последните тридесет години харесват толкова много забраните? Те просто жадуват за забрани и често именно за забрани идват.
А съветските забрани свършиха. Целият съветски морал се основаваше на забрани. Те бяха отменени, вече нямаше забраняващи органи, забраните рухнаха и хората станаха свободни в своя морал. Свободата на морала вече не се подчиняваше на партийните комитети, другарските събрания и кодексите на строителите на комунизма, а на твоята собствена съвест, на твоите собствени представи за добро и зло. И в този смисъл Църквата, с нейната готовност да предложи ясни и понякога строги правила, „може – не може“ се оказа много търсена. Още повече че тези правила се основаваха не на нещо мимолетно, не на някаква измислена идеология, а на Божия авторитет.
Авторитетът е страшно търсено нещо – както по отношение на това как да изградим собствения си живот, така и при оценяването на живота на другите и даването на наставления на другите как да живеят.
- А вие какво, не сте съгласни с Бога ли? Страх от Бога нямате ли?!
Аз самият говорех така, когато бях новоначален във вярата си, а още повече, когато чувах други мои православни братя да го казват и да продължават да говорят така.
А и Църквата през последните тридесет години, по-скоро пастирите на Църквата, се възползваха с удоволствие от тази възможност да пасат народа, от която бяха лишени в годините на съветската власт, и ни заляха с проповеди за това, че обикновената общочовешка свобода води единствено до грях. А истинската, реалната, божествената свобода е именно свобода от греха. И църковните хора, като узнаха това, започнаха просто да изискват ограничение на свободата, за да не изпаднат в грях, както им се струва.
А тук със сигурност се крие подмяна. Физическата свобода по никакъв начин не пречи на свободата от греха. Защото истинската свобода от греха е твоят свободен избор да се откажеш от греха и да избереш Бога.
- Живот и смърт съм ти предложил, благословение и проклятие. Така че избери живота – това е Божието слово, това е Божията воля – да направиш свободен избор. Да избереш Бога със сърцето си и с любовта си, а не със страха да не нарушиш забраната.
Несвободата обаче е приятна. Несвободата е желана. Бягството от отговорност, страхът от самостоятелност – това е, което води хората, особено постсъветското поколение, в обятията на авторитарните духовници.
Колко пъти сме чували: „Отче, не мога да се отърва от това. Моля Ви, забранете ми“. Или: „Какъв прекрасен духовник, той е толкова строг, винаги ни се кара“…
Източник: лична страница на автора
