Мобилно меню

4.9546666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (375 Votes)

Metropolitan Phillip in prisonЕдна от любимите тези на църковните функционери е: „Църквата не трябва да се намесва в политиката“.

Звучи правилно: Църквата се занимава с вечното, а политиката – с конюнктурното. Но в действителност това не е нищо повече от илюзия.

Политиката е „една от сферите на човешката дейност, в която държавите, социалните институции и отделните хора реализират своите цели и интереси“.

Животът на всеки човек, включително и на християнина, протича в рамките на обществото. И по един или друг начин неговото поведение (начин на живот, цели, стремежи) се отразява на непосредственото му обкръжение и на обществото като цяло.

Достатъчно е само желанието да живееш според Евангелието (за Царството небесно, а не за земното), за да засегнеш нечии интереси.

Християните нямат нужда да се намесват в политиката, но тя не може да не се намесва в християнския живот.

А оценката на нашите християнски постъпки като политически или неполитически всъщност зависи от гледната точка.

Дали Иисус Христос е бил извън политиката? От гледна точка на Христос и Неговите ученици – със сигурност. Неговите цели са били далеч по-велики.

Но дали Неговият живот, Неговата проповед, са били фактор, който да повлияе на нечии политически планове? Несъмнено. Именно така са виждали дейността Му юдейските власти, старейшините и Пилат.

По политически причини цар Ирод е искал да отнеме душата на детето: страхувал се е, че ще загуби властта си.

По политически причини първосвещениците са Го осъдили на смърт: „римляните ще дойдат и ще завладеят нашето място и народ“.

По политически причини Пилат е наредил разпъването Му на кръст: „или не си приятел на кесаря?“.

Всички те са били водени от личен интерес? Но и това е част от политиката.

Обикновено се смята, че първите християни са страдали заради вярата си. Това е гледната точка от страната на жертвата – самите християни, които не са имали намерение да организират преврати в Римската империя, а единствено са търсели спасение – вечния живот.

Въпреки това римските власти невинаги са им вменявали sacrilegium – престъпление срещу вярата. Както пише Болотов, много аспекти на християнското поведение са били квалифицирани „като crimen laesae majestatis“, „престъпление срещу държавата“ (по-специално отказът от военна служба, но не само това).

Какъв е бил характерът на борбата на Атанасий Велики? Това изглежда странен въпрос: той се е борил срещу ереста на арианството.

Именно, а императорите са смятали, че той подкопава държавните устои, разрушавайки „единството на Църквата“. Именно по тази причина Константин Велики го заточва в Трир. А войниците на имп. Констанций са го заловили в египетската пустиня като дисидент, бунтовник, държавен престъпник, а съвсем не като „борец срещу ереста“.

Колкото по-силен е стремежът на християните към евангелския идеал, колкото по-ярък е огънят на любовта и вярата, толкова по-неизбежен е конфликтът им с интересите на „властта“. И в много случаи е трудно да се каже дали този конфликт е религиозен или политически по своя характер.

Например известният случай, когато Амвросий Медиолански отлъчва имп. Теодосий Велики за това, че нарежда да бъдат избити седем хиляди невъоръжени граждани на Солун, които са се бунтували в града.

От християнска гледна точка св. Амвросий се е грижил за душата на императора и за защитата на неговите поданици от царския произвол. И великият император очевидно се е съгласил с епископа.

В една абсолютно сходна ситуация обаче, когато митр. Филип е изобличил цар Иван Грозни за убийствата, грабежите и насилието над невинни поданици, царят е сметнал това за предателство и се е разправил със светителя. А църковният съд не само послушно се е съгласил с царя, но и архим. Кирил от Троицко-Сергиевата лавра, избран да замести Филип, не е сметнал за срамно да заеме мястото му.

Конфликтът на св. Йоан Златоуст с имп. Евдоксия религиозен ли е бил, или политически? Когато той изобличава суетата ѝ, опита ѝ да отнеме имота на жената на екзекутиран сенатор, когато е протестирал срещу статуята на императрицата, която тя решава да си постави още приживе? Когато е отказал да напусне епископската си катедра и катедралния храм по искане на императора?

От религиозна гледна точка св. Йоан действа така, както му подсказва християнската съвест. Църковният съд обаче го осъжда на екзекуция по обвинение в държавно престъпление – „crimen laesae majestatis“, обида на величеството (императорът заменя екзекуцията със заточение).

Такива примери могат да се изброяват безкрайно. Кои от руските новомъченици през 20 в. са били осъдени на религиозна основа? Десетки хиляди вярващи, които са запазили верността си към Христос, са били официално осъдени и екзекутирани за държавни престъпления: измяна на родината, контрареволюционна дейност и т. н.

И точно както по времето на Йоан Златоуст или митр. Филип, куп църковни йерарси, треперещи от страх, са плюели на гробовете им, наричали са ги предатели и са твърдели, че в съветската империя не е имало религиозни гонения. И нима тази тяхна позиция, подобно на позицията на епископите, осъдили Йоан Златоуст, не е носила политически характер?

Може ли християнинът напълно да се откъсне от света, в който живее? Или за нас все още е въпрос на избор коя страна да изберем? Кои сме ние – гонители или жертви?

Източник: лична страница на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dduxw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски