Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

126346975464170Днес в Кострома се проведе църковен съд. Той не е първият и не е последният – поредният съдебен процес, чиято цел е съвсем проста: да отстрани от служение (чрез забрана или лишаване от сан) свещениците, които отказват да следват „генералната линия“ и не подкрепят, а всъщност публично се противопоставят на неоимперската църковно-държавна идеология.

Ясно е, че свещ. Йоан Бурдин е един от онези ярки свещеници, които не си мълчат и дори когато се окажат изолирани, се опитват да кажат истината и да бъдат честни поне пред себе си. Но от окото на Саурон не може да се скриеш дори в дълбоката костромска провинция. Колкото и приятелски настроен да е местният епископ, ако от Москва проехти заповед, единственото, което трябва да се направи, е да се козирува и изпълнява. Патр. Кирил безцеремонно се намесва във вътрешните работи на всяка епархия, независимо дали е в Русия или в чужбина. Кострома не прави изключение. В същото време трябва да се отбележи, че църковният съд в Кострома, председателстван от прот. Николай Несмелов, се оказа не толкова жесток и безмилостен, колкото московският църковен съд преди месец, и предложи на епископа да приеме най-минималното в днешно време наказание – да постави о. Йоан под запрещение „до принасяне на покаяние“.

Ако епископът се съгласи, това ще бъде патова ситуация: от една страна, служението не е отнето и това вече е добре, но, от друга страна, „покаянието“ в случая трябва да се разбира съвсем ясно като пълно подчинение на църковната йерархия – не само административно, не само идеологическо, но и духовно-нравствено. Неизбежно в някакъв момент ще се наложи да наречем черното бяло, а злото – добро. Това е начинът, по който е устроен животът в РПЦ в момента. Не смятам, че отецът ще се съгласи на нещо такова.

Разбира се, абсолютно нелепи са обвиненията, които от обширната московска документация са избрани, за да обвинят о. Йоан. Не посмяха да го обвинят открито в „ереста на пацифизма“ – твърде силен беше резонансът след първата публикация на „московската чернова“, която Костромският църковен съд не успя да запази в тайна от неопитност.

Секретарят на съда йером. Никон (Касиарум) оповести трите точки на обвинението:

- отричане на светостта и спасителните сили на една реална историческа поместна църква (Руската православна църква) и като следствие от това отричане на единството със светата католична Христова църква (Мат. 16:18); 

- отхвърляне на съборното действие на църквата за канонизация на светците и съмнение в светостта на някои светци (св. блажена Матрона Московска, св. княз Димитрий Донски и др.), които са всеобщо почитани;

- дейност, която сее недоверие към църквата сред вярващите и в резултат от това насочена към отчуждаване на вярващите от Христовата църква.

И трите аргумента са чисто идеологически и нямат пряко отношение към вероучението или богослужението. 

Реакцията на църковните власти е отчаян опит да спасят положението и да накарат всички да мислят, че авторитетът на Христовата църква и авторитетът на „официалната църква“ на патр. Кирил са едно и също нещо.

Уви, те отдавна са напълно различни неща. И признаването на този факт се превръща просто в признак на здрава религиозност, на честна и искрена вяра, на здрав разум в крайна сметка.

Никакви съдилища, никакви заплахи, никаква „московска тактика“ няма да са в състояние да променят състоянието на нещата. Московска патриаршия направи още една крачка към своя окончателен исторически крах. РПЦ на Кирил е Силоамската кула. Важно е да помним този пример и да се отдръпнем, когато кулата пада. Може да се отдръпнете и предварително, за да не бъдете смазани.

Текстът е от фейсбук-страницата на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d9u4w 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики