Бихте ли коментирали цитата от св. Игнатий Антиохийски: „Който върши нещо без знанието на своя епископ, служи на дявола“?
Отговор: Този цитат е изваден от контекста. Той трябва да се разглежда във връзка с предишната глава от неговото Послание до смирненци. А там се казва: „Не вършете без знанието на епископа нищо, свързано с Църквата“. След това св. Игнатий пояснява какво има предвид – Евхаристията, Кръщението и Вечерята на любовта. „Без епископа никой не прави нищо, свързано с Църквата. За истинска трябва да се смята само онази Евхаристия, която е отслужена от епископа или от някого, на когото самият той е възложил това… Не е допустимо да се кръщава или да се извършва Вечерята на любовта без епископ“.
Следователно думите му не означават, че без епископ не бива да се направи и крачка или да си отвориш устата. За съжаление, в днешната Руска църква тези думи започнаха превратно да се разбират като пълна забрана за свещениците (а още повече за миряните или лаиците) да правят или казват каквото и да е, противоречащо на моментната политика на църковното началство. По странно стечение на обстоятелствата се стигна дотам това изобщо не се отнася до богослужението или до въпросите на догмата (вероучението), а за онези случаи, когато църковното началство желае да се „слее в симфония“ с поредния кесар.
Нека отново си припомним историята на Църквата. На Първия Никейски събор през 325 г., като обикновен дякон, св. Атанасий Велики се противопоставя яростно на арианските епископи. Въпреки че съборът осъжда арианството, то остава официалната версия на християнството в империята за дълго време. Подкрепяно е от имп. Константин, който е кръстен от ариански епископ, и неговите наследници. Императорските войници са преследвали св. Атанасий из египетската пустиня. Да, по това време той вече е станал епископ. Но той е започнал да се бори за чистотата на християнската вяра още преди да заеме епископската катедра (впрочем, официалната арианска църква в Империята не е признавала Атанасий за действащ епископ). И това е много важен момент. Всеки християнин, независимо от служението си в Църквата, трябва да отстоява истината на Евангелието. Включително и когато неговият епископ се е отклонил от нея.
Това е абсолютно изрично заявено в посланието на ап. Павел до галатяните: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“. Нито миналите заслуги, нито високият ранг или мястото в църковната йерархия означават автоматично непогрешимост и безгрешност. Всеки епископ може да бъде измамен, заслепен или заблуден. И в историята на Църквата е имало хиляди такива епископи.
Както абсолютно правилно е отбелязал светият мъченик Михаил Новоселов, „историята на Църквата започва с неподчинението на апостолите на първосвещениците (те по същество са били епископите на старозаветната Църква – И. Б.) и гибелта на еврейския народ, който им е останал послушен“.
Той изрича и други горчиви и точни думи (коментирайки както преминаването на епископите към обновленчеството, така и тези, които заедно със Сергий Страгородски преминават на страната на болшевиките в началото на 20 в.): „Нека не се смущаваме и от неверността на мнозина пастири и архипастири като от нещо неочаквано: това не е нещо ново за Божията църква, чиито нравствени сътресения са произхождали винаги от йерархията, а не от вярващия народ, и които са били толкова чести и силни, че са дали повод за остро предупреждение: „Ако и епископите не са надделели над Църквата, то и портите адови няма да ѝ надделеят“.
Разбирам, че лесно мога да бъда обвинен в протестантство, в разрушаване на йерархичната структура на Църквата. Съвсем не. Аз признавам духовната власт на епископа. Това служение води началото си от апостолските времена и има своя дълбок смисъл и значение. В същото време епископът е призван преди всичко да пази чистотата на християнската вяра и затова самият той трябва да бъде пример за нея както в личния си живот, така и в следването на апостолското учение. Епископ, който по един или друг начин се отклонява от правия евангелски път, не може повече да бъде авторитет за своето паство, докато не се покае.
Ние не отиваме нито в рая, нито в ада като послушна тълпа, сляпо подчинена на църковното началство. Всеки човек има и разум, и съвест – разум, за да разбира Божието слово, и съвест, за да различава доброто и злото. Каква е разликата с протестантството тук? Тя отново е формулирана от св. Михаил Новоселски: „И какво, значи в Църквата всеки е свободен да следва съвестта и разума си, без да се съобразява с нищо? В какво тогава се състои разликата ни с протестантите? Разликата не е в това, че трябва да оказваме сляпо послушание на хора, дори и да са надарени с йерархическа власт, а в това, че вярваме в Църквата и нейното Предание и изпитваме и просвещаваме съвестта и разума си със съборните, с църковните съвест и разум, но не отменяме своята съвест и разум“.
Източник: лична страница на автора във facebook
