Беларуският православен богослов Олег Нагорни, който беше арестуван за антивоенни публикации, и прекара две седмици в „изолатора“ в „Окрестина“ в Минск с възпитателна цел, разказва за преживяното. Не може един режим да унижава и унищожава човека, оправдавайки се с Господ Иисус Христос и Неговата църква. Защитата на „правата на Бога“ и „традиционните ценности“ се превръща в основна идеология на нови тоталитарни режими, които издигат в открит култ лъжата и насилието. Олег Нагорни стана известен и у нас със своята статия „Защо Русия не е Катехон“, малко след която беше арестуван по донос на негов „православен събрат“.
Много пъти в историята се е случвало така, че този, който най-гръмко твърди, че защитава духовните ценности, висшата справедливост, и че Бог е с него, се оказва извършител на най-абсурдното зло. Ярък пример е „свещеният“ марш на войниците от Вермахта с лъскави катарами с надпис „Gott mit uns!“ срещу безбожния съветски режим…
„И не се чудете: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им“ (2 Кор. 11:14-15).
Следователно не можем да съдим за ценностния характер на режимите според това, което те твърдят за себе си. Изходът е да разгледаме какви ценности прилагат те на практика.
Един от най-очевидните и прости критерии е даден от самия Христос:
„Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44).
И така, чедата на дявола са творци на неправда, защото техният духовен баща също е „лъжец и баща на лъжата“. Антитеза на този критерий могат да бъдат думите на Христос:
„Аз съм пътят, истината и животът“ (Иоан 14:6).
Христос е Истината. Така че Неговите служители не могат да бъдат извършители на неправда.
… И така, на 8 ноември хора в цивилни дрехи почукаха на вратата ми и се представиха за полицаи. Документите бяха показани възможно най-бързо, така че не можеше да се разбере кои са и откъде са. И когато ги попитах за причината за посещението, те веднага излъгаха (срв. Иоан 8:44): казаха, че моя публикация била обявена за екстремистка. Въпросите „коя точно публикация?“, „кой съд?“ и др. под. бяха отхвърлени: „Ще разбереш по-късно“. По-късно разбрах, че не е имало никакви съдебни дела по повод на моите публикации и нито една от тях не е била призната за екстремистка по време на задържането ми.
Излишно е да казвам, че служителите на Отдела за борба с организираната престъпност претърсиха апартамента и иззеха оборудване без мое разрешение и без документи, които да им дават право да правят това.
Сега за християнското отношение към човешкото достойнство и идентичност. Задържаха ме и ме отведоха през ноември по бельо. Не ми позволиха да облека панталони, чорапи или собственото си яке. Излязох по тениска, гащи и маратонки на босо. Един от служителите обаче, може би воден от духовно чувство за хумор, избра от гардероба една кожена яка на жена ми и я метна върху главата ми с думите: „Ще ти отива! Ще е топло!“.
Не знам какви бяха мотивите му… Може би беше опит да ме унижат, защото представителите на режима, който декларираше, че защитава християнските ценности, бяха разбрали, че съм вярващ…
В самата сграда на отдела „братята в Христа“ ме посрещнаха не просто топло, а даже горещо. Един служител, който не беше участвал в ареста, се приближи с бързовар с кипяща вода в ръка и попита: „И сега, къде ще поливаме – на дясната или лявата ръка?“. Казах: „Както даде Господ“. „Този какво, вярващ ли е?“ – попита пазителят на традиционните ценности с такава интонация, сякаш ставаше дума за психиатрична диагноза. Трябва да кажем обаче, че смирението надделя. И с думите: „Аз не съм Господ Бог, нищо няма да дам“, се отказа от идеята да стопли ръцете на брата си по вяра с вряла вода.
По-нататъшното ни общуване протече в атмосфера на пълно християнско уважение към Божия образ и човешкото достойнство… Например, даването на паролата на смартфона ми мотивираха с разтягане и удари по краката ми, след като не успях да се задържа прав. Самият разпит също беше съпроводен с разтягане. Само че този път ме настаниха на пода с широко разтворени крака, а прословутата кожа на жена ми метнаха през главата ми…
Нима обаче това беше разпит? Не взеха обяснения по нито един въпрос. Служителят дълго рови в смартфона ми, докато намери публикация, която можеше да изрови, а давността за нея все още не беше изтекла. С други думи, те действаха не на базата на предварително установен факт, а на принципа, който сталинският прокурор Андрей Вишински формулира пред Валерий Чкалов: „Ако има човек, все ще намерим член за присъда“.
Прескачам формалната суматоха с прехвърлянето на мен и моя случай към Московското полицейско управление в Минск, тъй като тя не е от значение за целта на това есе. Нека да преминем направо към въпроса дали Божият служител (индивидуално или колективно) може да измъчва и унижава хората по примера на изолатора в „Окрестина“.
Килиите тук всъщност са разделени на две категории. В едните са обикновени битови престъпници, а другите са „политическите“ и „контролните“.
За „битовите“ нарушители условията бяха съвсем поносими: броят на хората отговаря на броя на леглата, матраци и възглавници, топла вода, възможност за пушене за пушачите…
„Контролните“ затворници обаче бяха подложени на специални „санаториумни“ условия: в килия за четирима или шестима души имаше шестнадесет и повече души (плюс периодично може да се пусне и клошар с „възпитателна“ цел); само студена вода; никога не се изключва осветлението; две събуждания през нощта в два и в четири часа (като отоплението се изключва в четири сутринта). Особено пикантен елемент от изтезанията е забавянето на предоставянето на тоалетна хартия и сапун, когато те свършват. А за жените – и продукти за женска хигиена за „критични дни“.
Нехигиеничните и пренаселените условия естествено създават условия, при които всеки болен заразява другите. В килията ни, един след друг, всички получиха болки в гърлото, хрема и температура. Невъзможно е обаче да поискате нормална медицинска помощ. Веднъж, когато го помолихме да измери температурата, фелдшерът каза: „С каква цел? Е, висока температура. И какво следва после?“. Единственото, което можеха да дадат на болните, бяха няколко таблетки парацетамол или ибупрофен.
Струва си да се добави, че дори да имате висока температура, не е позволено да лежите през деня. А аз превръщах студената вода от чешмата в „топла и обилна напитка“, като я затоплях дълго време, преди да я глътна в устата си. Други затопляха вода в бутилка върху радиатора. В контекста на общата взаимна инфекция обаче не ми се струваше добра идея всички в килията да пием от един съд…
За да е пълна картината, читателят трябва да разбере, че всички пратки за задържаните са забранени. Нито един от „контролните“ затворници нямаше дрехи за смяна, прах за пране, ножица, самобръсначка, четка за зъби, паста за зъби или други продукти за лична хигиена…
В килия № 24 (аз гостувах в килия № 20) лежи човек, който от 31 август е в изолатора! С мен седяха хора, които бяха преместени от неговата килия. Според техните показания напоследък той изглеждал блед и отпуснат и нямал сили да стисне ръката на другия. Убеден съм, че условията на изтезание го убиват физически.
Историята на този човек е очевиден отговор на въпроса дали режимът служи на Бога или на дявола и дали наистина се интересува от православните ценности. Защото този човек е православният свещеник Владислав Богомолников: доктор по богословие, преподавател по философия и история на философията в магистърската програма на Минската духовна академия; член на Епархийския съд на Минска епархия. От 2013 г. до 2016 г. е ръководител на Църковноисторическия музей на Белоруската православна църква към Духовно-просветния център на БелПЦ. От 2011 г. е свещенослужител на църквата „Богоявление“ в Минск…
За мен отношението на режима към о. Владислав е ясен белег за неговата сатанинскост, защото именно този свещеник по време на безпрецедентното насилие над беларуския народ през 2020 г. и след това се показа като образцов пример за вярност към Христос, за християнско милосърдие и човеколюбие! С цената на собственото си благополучие и здраве, рискувайки живота си, той защити изконните евангелски идеали и християнски ценности! Следователно режимът, който го измъчва, защитава „ценностите“ на врага на Христос и на човешкия род.
И още един малък, но много показателен белег за степента на православност на режима: не ми позволиха да запазя християнското си кръстче. Беше малък кръст на малка връвчица, която едва влизаше през главата ми. Да удушиш или задушиш някого с него беше напълно нереалистично. Затова смятам тази забрана за част от моралното изтезание, когато се опитват морално да унижат и пречупят православните вярващи…
