Авторът на този текст е беларуски православен публицист, богослов и сектовед, който живее със семейството си в Минск. Последователен критик на тоталитарните идеологии в религиозен и политически контекст. Заради тази статия, публикувана на 5 ноември в неговия блог, и антивоенните си възгледи той беше арестуван в началото на ноември и обвинен в „разпространение на фашистка символика“ и „разпалване на омраза към Русия“.
Скъпи православни братя и сестри в Христа, как бихте описали духовното състояние на човек, който се смята за особен Божи избраник в света на сатаната – единственият човек в града, на когото е поверено да пази християнския морал с всички средства? В същото време той блудства, пие и не ходи често на църква… Но пък си спомня, че е бил кръстен като дете и затова е бил избран…
В съда питат този самозван „Израил“: „Защо убихте съседите си?“. И той отговаря: „Как защо?! Аз съм на нашата улица по специален Божи избор, тъй като съм последната крепост на традиционните християнски ценности, която се противопоставя на сатанинската конспирация, подготвяща идването на антихриста! Съседката от долния етаж, например, е регистрирала профила си в ЛГБТ-сайт. Колко пъти съм я убеждавал, че това е мерзост пред Бога, но тя не ме слушаше. Така че сама си е виновна… Наложи се да стигна до крайност и я удуших… А пък съседите отсреща все по-често ходят в оная къща. А тя е пълна с богохулници и мразещи морала! Съседите явно бяха под тяхно влияние! Усетих, че искат да ме нападнат! Така че те сами си бяха виновни – трябваше превантивно да вляза у тях сутринта и да ги застрелям…“.
А ето, че в света има цяла страна, която мисли за себе си по този начин, съдейки по пропагандата ѝ!
Обективно погледнато, тя не може да се похвали със собствено благочестие: в класацията по корупция (изнудване, кражби, лошо управление) тя съседства със страните от Третия свят. По брой на абортите в абсолютни стойности и на хиляда души традиционно е начело. По алкохолизъм е една от най-пиещите страни в света. По брой на самоубийства на сто хиляди души традиционно е в Топ 10 – тази година е на девето място между Суринам и Южна Африка… Що се отнася до сексуалната разпуснатост – блудството и съжителството отдавна са нещо обичайно. И в класацията на PornHub тя твърдо заема позиция в Топ 20. Не можах да намеря актуални данни, но през 2005 г. ООН обяви тази страна за най-големия доставчик на секс робини в света…
Тази страна нарича себе си православна. Защо? Защото мнозинството от гражданите ѝ се смятат за православни, но само тридесет и шест процента от тях вярват в живота след смъртта. Всъщност, само двадесет процента от тях са православни.
Въпреки това пропагандистите на тази страна все по-силно и по-официално внушават, че тя е богоизбрана крепост, обградена от силите на сатаната. Че въоръженият конфликт, който води, е почти космическа борба между силите на Бога и дявола…
„Това е война не само на армиите, на хората – това е и война на духа. Това е много важно. Можем да кажем, че виждаме хоризонтална конфронтация: нашата армия, нашите противници, ние срещу НАТО. Разбира се, не срещу Украйна – там няма за какво да говорим. Но тази война има и друго измерение – вертикално. Това е войната на Небето срещу Ада. Това е война на ангелски армии, война на армията на архангел Михаил срещу дявола. И това вертикално измерение е идеологията, това е сферата на идеите, сферата на духа, в която се разгръща конфронтацията“ (Александър Дугин).
„Има различни видове оръжия. Имаме възможност да изпратим всички наши врагове в адския огън, но това не е нашата задача. Вслушваме се в думите на Твореца в сърцата си и им се подчиняваме. Тези думи ни дават свещена цел. Целта е да спрем върховния владетел на ада, независимо от името му – сатана, луцифер или иблис. Защото целта му е гибелта. Нашата цел е животът.
Оръжието му е изкусната лъжа.
А нашето оръжие е Истината.
Ето защо нашата кауза е правилна.
Ето защо победата ще бъде наша!“
(Дмитрий Медведев)
Откъде черпи идейни сили това самомнение, ни казват самият патр. Кирил и други църковни говорители. Те твърдят, че днес Русия изпълнява ролята на онзи „възпиращ фактор“ (на гръцки: κατέχων), който според мисълта на ап. Павел предотвратява преждевременното идване на Антихриста в света (2 Сол. 2:7).
Детайлите в личното богословие на патр. Кирил по този въпрос са сложни. По същество той вярва, че „катехон“ е нещо добро, което вършат хората. А Църквата и държавата са организиращите начала на това добро и в този смисъл, метонимично, са и „възпиращите“.
„Възпира ли Русия идването на Антихриста в света и края на човешката история? На този въпрос не може да се отговори нито с „да“, нито с „не“. „Възпиращият“ със сигурност не е държава с едно или друго име, а дори не и народ. Средството за възпиране на разпространението на злото е доброто. Ако доброто е повече от злото, злото не може да доминира. Ако доброто в обществото се развива постоянно и се възприема от всяко следващо поколение, пространството на доброто се разширява и всяко добро е от Бога. Тогава обемът на злото се свива, сферата на господство на злото се стеснява, и това не е свързано с нито една държава или географско пространство. Когато обаче говорим за възраждането на Русия като духовен феномен, ние имаме предвид преди всичко резултата от това възраждане. А то трябва да доведе до укрепване на добрите междуличностни и обществени отношения. Ако доброто се превърне в утвърждаващо начало в живота на нашия народ, тогава със сигурност Русия ще бъде „възпираща“, „катехон“ (патр. Кирил в „Слово на пастира“, бр. 5, декември 2015 г.).
В „сухия остатък“ обаче, прилаган към съвременната политическа идеология, Русия е Катехон, който воюва със силите на Антихриста. За да се твърди това от гледна точка на екзегетическия подход на патриарха, трябва да открием при руснаците (или жителите на „триединната Света Рус“, ако щете) някаква особена религиозност и благочестие, в сравнение с останалия свят. Всъщност точно това прави Светейшият:
„Според патриарха в Русия живее „благочестив народ“, който се противопоставя на Княза на мрака. Атаките на Запада патриархът сравнява със „стрели“.
Подобни твърдения обаче не се основават на нищо друго, освен на лично въображение. По-горе цитирахме статистически данни, според които действителното „православие“ в Русия е около двадесет процента. По отношение обаче на дълбочината на проникване на различните явления, които Църквата свързва с понятието „грях“, тя е на едно от първите места в света.
За илюстрация можем да приведем актуални данни за алкохолизма в „Светата Рус“. Според Световната здравна организация, в класацията на най-пиещите страни в света, публикувана през 2022 г., Беларус заема първо място, а Русия – пето. От трите страни на „Светата Рус“ само Украйна не е сред най-пиещите страни в света. А основното огнище на антихристиянски сили, според пропагандата, САЩ, е едва на 25-о място.
В този контекст бихме искали да напомним на онези, които оправдават нахлуването в Украйна с борбата на традиционните ценности срещу разврата на ЛГБТ, че пияниците са осъдени в Новия Завет по същия начин, по който са осъдени содомитите:
„Не се лъжете! Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито малакийци, нито содомити, нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители ще наследят Божието царство“ (1 Кор. 6:9-10).
Въпреки това, дори в страните, които са най-активни в борбата с дискриминацията на хомосексуалните (на езика на руската пропаганда – „оказват подкрепа на нетрадиционните ценности“), делът на хомосексуалистите варира от по-малко от един до три процента. Не ми е известно да има такова компетентно изследване в Русия. В проучване от 2014 г. обаче, проведено от Центъра за изследване на масовото електронно съзнание (CSEMS), два процента от анкетираните открито се определят като хомосексуални. А в проучване на центъра „Левада“ от май 2019 г. „Три процента заявяват, че се отнасят положително към сексуалните малцинства“. С други думи, Русия не се различава от останалия свят по отношение на разпространението на хомосексуализма, който е обявен за ексклав на сатаната.
Следователно, ако приложим тълкуванието на патр. Кирил върху обективни данни, не е възможно да заключим, че Русия (или „триединната Рус“) е избраният от Бога „катехон“!
Остава да направим няколко забележки защо Русия по принцип не може да бъде катехон.
Нека погледнем по-внимателно новозаветния текст:
„Защото тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега“ (2 Сол. 2:7).
В гръцкия оригинал: „μόνον ο κατέχων άρτι έως…“ (2 Сол. 2:7). Буквално: „… само задържащият я сега (άρτι), докато [е]…“.
Това означава, че „катехон“ вече е съществувал по времето, когато апостолът е написал тези думи.
Съвременните „свидетели на катехона“ използват следната логика: много древни тълкуватели виждат в Римската империя „катехон“. А Москва е Третият Рим. Следователно, след Константинопол именно тя наследява от Рим титлата „катехон“.
Тази логика обаче не работи! За древните тълкуватели е било лесно да приемат, че антихристът не може да получи власт, докато императорите на Римската империя не му я дадат. Все пак империята, за която пишат, е съществувала по времето на апостола. Ето защо изразът му „задържащият я сега“ лесно се прилага както към Западната Римска империя, така и към нейния пряк наследник – Византийската империя.
По времето обаче, когато апостол Павел пише тези думи, Руската империя и Руската федерация не съществуват! Така че по никакъв начин те не могат могат да бъдат „катехона“, който е съществувал още по времето на Павел.
Има и друг нюанс. Рим по времето на апостол Павел не е крепост на традиционните православни ценности, а на традиционните езически ценности. Християнството е било преследвано от властите, а не подкрепяно. Затова, когато днешните апологети на „катехона“ виждат в Русия наследник на Рим, те трябва да са наясно, че целта на „катехона“ в тази интерпретация не е да бъде последната крепост на православието на земята, потънала в заговора на Антихриста. Ранните екзегети, които са били на мнение, че „катехонът“ е Римската империя, са обяснявали механизма на удържането на Антихриста, без да се позовават на великия Божи избор и световната защита на православните ценности.
„… Когато римската държава престане да съществува, тогава той (антихристът – бел. ред.) ще дойде. И с право. Защото докато се страхуват от тази държава, никой скоро няма да се подчини (на антихриста); но след като тя бъде унищожена, няма да има власт и той ще се опита да открадне цялата – както човешка, така и божествена – власт“ (св. Йоан Златоуст).
А колкото до суеверието, че светът ще съществува, докато съществува Русия, а ако тя се разпадне, ще дойде антихристът, то всъщност представлява пренасяне на тълкувателното предположение на Тертулиан, но прехвърлено от Римската империя към Русия:
„Защото тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега. Кое е това, ако не римската държава, чието падане и разделение между десетима царе ще извърши антихристът?“ (За възкресението в вплът 24).
А междувременно паднаха Римската империя и Византия, но пророчеството на Павел за идването на антихриста не се сбъдна. Следователно под „катехон“ апостолът не е имал предвид империята и нейните императори.
Даже о. Даниил Сисоев справедливо пита: „Как би могъл царят на Константинопол, по времето на упадъка на Византия, когато владенията му бяха ограничени до града и околностите му, да обуздае върлуващото в света зло?“. И също: „Защо след като минаха повече от осемдесет години от убийството на последния православен император, антихристът още не е дошъл?“ („Богослосвкие соблазны монархического движения“).
Изводи:
1. Русия не е катехон и не може да бъде, тъй като катехонът вече е съществувал по времето на апостол Павел, но Русия не е.
2. Ролята на катехона, за която пише Павел, не е в това да бъде последното държавно формирование, защитаващо християнските ценности пред лицето на световния антихристиянски заговор.
Нека не забравяме, че апостолът пише тези думи на християните, които са преследвани от Римската империя. И в онзи момент няма никакви православни държави!
3. Русия не притежава специална роля или мисия, която да я издига над останалите бивши, сегашни или бъдещи империи и държави по света. Както първият и вторият „Рим“ паднаха, така и третият може да падне без есхатологични последици.
4. Самопревъзнасянето, гордостта, тщеславието, самоосвещаването, властолюбието… опитът да „благовестиш“ не със слово, а с насилие – това са признаци на демонично помрачение от всякакъв мащаб (било то на отделен човек, семейство, колектив, народ).
Както предупреждава историята, подобна идеология може да завърши с девиза „Бог с нас“ на коланите на войниците, които отиват да вършат очевидно богомерзки дела.
