Мобилно меню

4.8536585365854 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (164 Votes)

66 3На 9 декември в Киево-Печерската лавра се проведе празнична литургия по случай 32 години от хиротонията за епископ на Киевския митрополит Онуфрий (УПЦ). Николаевският митр. Питирим, който участва в службата, получи сърдечен пристъп, залитна и блъсна митр. Онуфрий, който в този момент е държал св. Дарове. Те са се разлели върху дрехите на предстоятеля на УПЦ, което е предизвиквало шок сред всички присъстващи. Масово в украинските и руски медии това събитие се тълкува символично, като знамение. „За вярващите това е много силен и сериозен знак. Всъщност главният московски свещеник в Украйна стоеше в кръвта на Господа, което е много символично“ – пишат украинските медии, критично настроени към УПЦ. Според църковния устав, разливането на св. Дарове е грях, за който извършилият го търпи епитимия. Предлагаме ви един от коментарите, свързани с този инцидент, който не претендира да го тълкува, но показва злоупотребата, която религиозните хора са склонни да вършат, когато искат да убедят опонентите си в своята правота.

Неочаквано разгорещена дискусия избухна в украинския сегмент на Facebook относно инцидента в Киево-Печерската лавра, когато по време на честването на 32-годишнината от епископската хиротония на митр. Онуфрий беше разлята Чашата с Даровете. Мнозина коментатори, свързани с Православната църква на Украйна (ПЦУ), веднага побързаха да коментират инцидента като знак свише и смъртен грях, символизиращ управленските грешки на Онуфрий (от мълчаливата подкрепа за колаборационизма до хиротонията на духовник, подозиран в содомия).

По този начин те разкриха колко високо е нивото на магическо съзнание в тази църковна структура, което е напълно съпоставимо с магическото съзнание в структурата на конкурентната Украинска православна църква. Там също твърде често използват магически аргументи, за да защитят собствената си правота. Например, нейният говорител о. Николай Данилевич става известен с това, че цитира сънищата на своите енориаши, за да докаже, че последователите на Православната църква на Украйна горят в ада. Най-яркият представител на магическото богословие в УПЦ обаче е Вишгородският и Чернобилски митрополит Павел, игумен на Киево-Печерската лавра. Той е известен с креативността си в областта на проклятията и други шамански практики. Въпреки това в епизода с разливането на Даровете той е неочаквано рационален. Твърди се, че първата му реакция е била: „Всичко е наред! Няма страшно!“.

Този случай и реакциите на него са доказателство не толкова за наличието на магизъм в съзнанието на украинските вярващи (такава има във всички религиозни групи), колкото за политическото инструментализиране на този магизъм. Когато това е политически или икономически изгодно за него, митр. Павел се държи като шаман, а когато не му е – се проявява като рационалист. Така е и в Православната църква на Украйна: когато им е изгодно, осмиват наистина нелепите аргументи на о. Николай Данилевич или съвсем не смешното обяснение на митр. Онуфрий за Гладомора („каквото надробиш, това ще сърбаш“), които в чист вид отразяват неговия магически светоглед. И когато искат да уязвят митр. Онуфрий, използват аргументи от собствения му арсенал (казват, че отговорът му на думите на митр. Павел за разлятите Дарове бил: „Как така да не е ужасно?“). Архиеп. Евстратий от ПЦУ, който обикновено е доста рационален, сега изведнъж заговори на заклинателния език на митр. Павел…

Магизмът в тези и други случаи е, че хората се оказват виновни за нещо, което не са възнамерявали да извършат. По-точно, наказанието за някакви други индивидуални или колективни, въображаеми или реални грешки, идва при тях под формата на косвени и символични инциденти. Именно по този начин неотдавна магическото съзнание тълкуваше болестта ковид (според тях тя е наказание за греховете и недостатъчна вяра), като по този начин вменяваха вина на заболелите.

Както УПЦ, така и ПЦУ, уви, използват техниките на „бойната магия“, т. е. мобилизирането на аргументи, които се обръщат към едно магическо съзнание. И те правят това с една цел: да не допуснат сближаване помежду си. Защото за това немагични, християнски аргументи няма.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dku6a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики