Както става ясно от заглавието, ще пиша за срещата на библеистите в Несебър. Искаше ми се да е едно послание до несебърци, но геният на св. ап. Павел е уникален и не бих дръзнал да подражавам. Не че мога да се меря и с Алеко, но все пак пътеписът е жанр за всеки, който иска да даде воля и израз на емоциите си.
Та, драги читателю, ти вече знаеш какво се случи в Несебър (тук). Но не знаеш, как се случи и защо. Както казва един от участниците в семинара, наш колега, “важно е нещата да се случват”. Е, случиха се. Една отколешна идея се превърна в реалност. Една община, една енория, едно градско свещенство посрещна група богослови-ентусиасти. И стана празник, празник на общуването.
Несебър ни посрещна такъв, какъвто малко го познаваме. Нямаше го шумът на сергии, глъчката на туристи, миризмата на лоша скара и натрапчивото гостоприемство на скъпите кръчми. Сега беше различно – зимен Несебър. Чуваше се само мързеливото мъркане на припичащите се на слънцето угоени котараци, приглушеният шум на вълните, а от къщите се носеше ароматът на никулденската подготовка. На човек да му е неудобно да наруши тази космическа симфония. Но нали бяхме вече там, трябваше да си свършим работата.
А тя, работата, беше ясна. Бяхме се събрали да си говорим за “Библията и морето” на място, което е най-подходящо, и в ден, който предполага такива размисли – Никулден, под покрова на св. Николай, застъпник и покровител на морските народи. И работата спореше – при такива условия, такъв интерес на местните, такова гостоприемство от Община Несебър и енорията при храм “Успение Богородично”. Посетиха ни г-н кметът Николай Димитров, зам.-министърът на Министерството на културата г-н Иван Токаджиев, свещеници от епархията, че и от други епархии, приятели. Всичко се случваше с усмивката и невероятния чар на секретаря на общината г-жа Кирилова и председателя на храм “Успение Богородично” иконом Петър Косев. Насладихме се на всичко, което се случи, и свършихме това, което бяхме запланували. Уважаемите читатели и на този сайт ще имат възможност да се запознаят със сборника от материали, предложени на този форум, който ще стане факт с помощта на общината и енорията. Несебър ни изпрати също така спокоен, както ни и посрещна. Морето беше тихо и спокойно, като че ли не искаше да се натрапва. Сбогува се с нас някак по детски, мило и дружелюбно - моренце, а не стихия. Нали бяхме му отредили толкова внимание, нали бяхме го охарактеризирали като съществена част от Творението, като мощно оръдие на Божия промисъл! Остава ни надеждата, че пак ще срещнем тези мили и гостоприемни хора, че св. Николай е одобрил нашето дело и ще помогне то да се повтори.
Снимки: Ивайло Найденов и Янко Стефанов
Снимки: Ивайло Найденов и Янко Стефанов
