Мобилно меню

3.625 1 1 1 1 1 Rating 3.63 (64 Votes)
1_132.jpgВисок съм 176 см, черти на лицето – индоевропейски, характер уравновесен, нордически. Нося българско име (е, гръцко е, но пък популярно и у нас), в рода си нямам евреи по бащина и майчина линия, православен християнин съм (според силите си). Не изпитвам особени симпатии към исляма. Не получавам пари от американски и западноевропейски фондации за защита на човешки и религиозни права. Какво още? Сексуална ориентация – нормална. Не съм работил за националната сигурност под прикритие, но пък то не може и всички да сме от ДС. Като цяло  предпоставките за правилни геополитически възгледи и в подкрепа на българщината  са налице.

И въпреки това аз подкрепям идеята за построяване на втора джамия с образователен център в София. Намирам реакцията на атакисти, Боян Расате и фен клуба му от тангристи-националисти за скудоумна. Но до тук, както се казва, нищо изненадващо.

Преди няколко дни обаче слушах  едно предаване по националния ефир и ме изуми реакцията на добропорядъчните граждани, на тези мили мои сънародници, всички до един изведнъж оказали се православни християни. По-късно влязох по форумите. И тук същата истерия. Девет от всеки десет викаха: Българщината е в опасност! Искат пак да ни сложат фес! ДПС ще ни завладее! Ние християни ли сме или какво! Тук не е смесен район, какви мюсюлмани! Не стига, че сме най-толерантната нация в Европа (а може би и в Галактиката), сега пък искат да ни се качат на главата.

Една информационна агенция услужливо изчисли, че „гъстотата” на джамиите била три пъти по-голяма от тази на църквите, защото на 2 700 християни се падала една църква и пак на толкова мюсюлмани – цели три джамии.  Та нали ако сметките са верни ще трябва да си раздаваме номерца за участие в богослуженията, да си изчакваме търпеливо реда няколко седмици, а в София нямаше да пустеят 10 терена, отредени за църкви, нямаше да стоят замразени и няколко започнати строежа.

Какви са фактите? В София има една джамия, строена преди няколко века. В същото време многократно е нараснал броят на мюсюлманите в града, за сметка на постоянно или временно пребиваващи чужденци и особено заради десетките хиляди прииждащи строителни работници, предимно от смесените райони. Вариантите са два: или всеки се оправя поединично, събират се по мазета и апартаменти, проповядва им неизвестно кой, или се събират на специално построено за целта място, проповедниците са обучени в България и съгласно образователните стандарти на държавата. Или „криминализираш” в общественото съзнание едно явление и то минава в нелегалност, или го канализирш и контролираш – доколкото е необходимо. В Холандия, Франция и други западноевропейски страни полагат усилия всички мюсюлмански проповедници и преподаватели да са завършили в съответната държава. На нас тази възможност ни се поднася на тепсия и ние се мръщим.

Но не това е основният ми аргумент. Това е, така да се каже, само държавническият поглед. Като православен християнин мое задължение е да постъпвам справедливо. Справедливо е представителите на една религиозна общност да могат да практикуват своята вяра. След като тя не е забранена от закона. Честно е аз да ги подкрепя в исканията им, именно защото сме толкова различни. И тук не става дума за някакъв блудкав плурализъм или пък лигава толерантност, а за дълбоко религиозно уважение към човешката личност, към другия, към неговото право на избор и към неговите задължения.

Не желая да слушам аргументи как било в Турция и какво причинявали на християните в Саудитска Арабия. Защото е тема на съвсем друг разговор и защото аз съм избрал да живея в България, а не в тези страни с техните порядки.

И накрая. Омръзна ми ченгета-журналисти по вестници и телевизии да задават тон на публичния дебат в България, включително и по темата за новата джамия в София. А техните колеги по фуражка от ДПС доволно да потриват ръце за „колегиално” удареното рамо.

Обзалагам се, че след построяването на джамията слънцето пак ще изгрява от изток, а Витоша все още няма да е изригнала.

{moscomment}

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquaq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)