Велики четвъртък е винаги през пролетта в северното полукълбо на нашата земя, която Бог е създал и ни е поставил да живеем в нея. Времето обикновено е хубаво, сравнително топло. Така си планирах и аз поклонническото пътуване до Рилския манастир за последните дни на Великата седмица: да тръгна от къщи в сряда следобед и да стигна до вечерта в манастира. Само че в сряда по обяд в София заваля сняг на парцали, какъвто и през зимата не беше валял. Е, не натрупа много, но все пак си е път, а в планината всеки снеговалеж създава затруднения.
Обителта беше затихнала в бяла премяна. Монасите отслужваха късна служба в затопления параклис „Рождество Христово“ (по традиция, независимо от времето и студовете, от Велики четвъртък вечерта службите се връщат от зимния параклис в големия манастирски храм). Петнайсетина богомолци стояха чинно в полумрака, певците четяха и пееха приглушено и само ефимерият се движеше като сянка в своите свещенодействия в предната част на храма. А след службата всички тихо се изнизаха в разни посоки и манастирът сякаш замря. Снегът по покривите също замря някъде под нулата и само ромоленето на манастирските чешми остана да кара своето вечно бдение.
Сутринта на Велики четвъртък снегът още спеше, когато започна службата или по-скоро службите: първо утринна, после така наречените „часове“, сетне вечерната, съединена по любопитен начин с Василиевата света литургия. Параклисът се изпълни с богомолци. Певците усърдно четяха псалмите и пееха красивите великопостни молитви. Преди дни само синодът беше преместил най-добрия певец от монасите в другия край на България, където имало голяма нужда от него. И братството се чудело как ще се справи и със службите, и с пеенето. Но ето, че в навечерието на Велики четвъртък пристигнала подкрепа – един от най-добрите певци на Югозапада дошъл от обич към св. Иван да помага с пеенето си в тези велики дни.
Накрая след литургията се отслужи и годишният велик маслосвет с изчитането на седем апостолски и седем евангелски четива и на много сърдечни молитви за душевно и телесно здраве на всички страдащи (каквито в една или друга степен сме комай всички). Игуменът помаза с осветения елей всички монаси и поклонници и всичко засия в радост. А навън слънцето си играеше вече на гоненица със снощния сняг, който стремглаво бягаше през улуците към шумната река под манастира.
Навън вече беше пристигнала и група от най-малки поклонници – деца от трета група на детската градина от град Кресна. Любознателни и усмихнати те искаха всичко да видят и всичко да запечатат в малките си главички, както правеше и учителката им в своя фотоапарат. Защото тези срещи с вярата и произлизащото от нея чудо се помнят за цял живот, особено когато са се случили на Велики четвъртък в Рилския манастир.
