Ние сме си такъв народ – „огин народ“! Ходим по разпалени въглени и не ни плаши нищо. Може би защото тия разпалени въглени не са нищо в сравнение с ония, които ни очакват, когато му дойде времето…
Двайсетина години ходехме чак в Йерусалим за огъня, наричан благодатен. Ходехме на огнено-желязна птица, наричана самолет. Огнено-желязната птица беше на държавата, но Църквата си плащаше масрафа (разходите), само че за това много не се говореше. Един човек от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет при всеки министър-председател винаги ги „уреждаше“ тия неща и ги представяше като голям жест на държавата, която му плащаше основната заплата. Но тези пари (за полета, не за заплатата му) законно се заделяха от законната субсидия на държавата към Църквата (не питайте защо първата плаща парична субсидия на втората, защото това е дълга история; затова по-добре да не зачекваме темата).
Тази година „във връзка с неблагоприятни обстоятелства“ Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия реши да не изпрати огнено-желязната птица за огъня в Йерусалим. И хората, научени на лесното, започнаха да се вайкат, че тази традиция от две десетилетия сега щяла да се прекъсне. А когато две хилядолетия по тези огнени земи не е идвал огънят от Йерусалим, по-малко християни ли са били траките и даките, и славяните, и българите, наши предци? Или като свикнахме да си поръчваме всичко по каталог да ни се доставя вкъщи на адреса, сега ни е криво, че този път доставка няма да има? Не се плашете, със сигурност китайците ще му намерят колая (начина).
Но в този „критичен“ момент, който синодните старци посрещнаха спокойно и хладно(кръвно), макар да ставаше дума за огън, неочаквано се появи „deus ex machinа“ – неизменният премиер, който всичко решава с магическа пръчка, и обеща да прати самолета за огъня! Е, не каза, че двайсетината или повече хиляди за този полет ще бъдат взети от субсидията за БПЦ-БП, но това са подробности. Още повече че те на малцина само са известни, а другите си мислят, че премиер-министърът ще се бръкне и ще плати полета от добро сърце.
Добре, де, ще рекат мнозина: и 20, и 30 хиляди да се дадат, струва си!
Ние няма да ги опровергаваме. Нека си рекват така хората. Само че има една друга подробност. А тя е, че държавната субсидия, която се отпусна за заплати на свещениците (е, и на владиците, но няма да издребняваме), трябваше да осигурява минимална учителска заплата на всеки български свещеник (и имам), но тази заплата постепенно се увеличава, а свещеническите заплати – не. Защото субсидията не се актуализира. И вместо да потърсят синодните старци среща с премиера и да го попитат защо не се спазва споразумението, запечатано в държавен акт отпреди няколко години, намериха се някои по-умни от въпросните старци, които казаха на патриарха ни: „Няма какво да се срещаш с премиера!“. И той, нали е кротък и смирен по сърце, ги послуша. Зер, нито той, нито старците имат семейства и деца, които да хранят. А премиерът вместо да даде на БПЦ-БП дължимите два-три милиона, ще „мине метър“ само с един процент от тази сума за едно полетче на едно самолетче, пък ако ще то да е и огнено-желязна птица!