Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

thumb4 Plashtanica na Spasitelia blaginform.ruВелики петък е. За всички християни това е ден на скръб за мъките, разпятието и смъртта на нашия Господ Иисус Христос на кръста.

В Рилския манастир сутринта службата започна под силен дъжд. Вещественото неразумно небе ридаеше с едри сълзи за изкупителните страдания и смъртта на своя Създател, Когото разумните Му творения не проумяха и не приеха, но продадоха и предадоха, и настояха Той да бъде убит като злодеите на позорен кръст. Жалките те! Не можеха и да си представят, че никоя цена не е достойна за Безценния и никое предателство не може да попречи на Божия промисъл за изкуплението на всички човеци, включително и на най-недостойните за това високо определение.

Умилителното богослужение, продължение на снощното до късна доба, отново напомняше на монасите и десетките поклонници за великата и непрестанна Божия милост към грешащите без почивка човеци. Малцина осъзнават очаквания положителен изход от тази съдбовна надпревара. Но колкото и да са малко те, техните молитви са постоянни и те задължително се отправят и за цялото несъзнаващо мнозинство. Защото в Писанието е потвърдено, че „голяма сила има усърдната молитва на праведника“.

В определеното време всички свещенослужители в тъмни одежди направиха скръбно шествие и изнесоха първо кръста, а сетне и плащаницата с изобразения на нея Агнец Божи, пожертвал се за живота на света. Игуменът каза подходящи думи за спасителното събитие, което смирено припомняме, и призова монасите и богомолците осъзнато да рекат и сторят казаното в днешните песнопения: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе!“.

Стотици поклонници минаха днес през светата обител на обичния на всички ни свети Иван Рилски. Възрастни хора едва пристъпваха по едрия калдъръм в манастирския двор, подкрепяха ги порасналите им деца, а невръстните внучета огласяха простора като птичия хор по разлистващите се дървета. От вчерашния сняг се бяха запазили само 2-3 малки преспички, срамежливо сгушили се под сянката на иглолистните исполини, които украсяват двора и насочват взора ни нагоре, „отдето ще ни помощ дойде“.

Много от хората днес не вкусват дори и разрешената на този ден строго постна храна, защото свещената печал е по-силна от естественото чувство за глад. В дни като този нещата се пренареждат и всички усещат, че духовното е достатъчно силно у нас, стига да му обърнем внимание и му дадем да се изяви в слабите ни тела.

През деня се наложи да отида да придружа мои близки в селищата Кочериново и Бараково долу, в полето. И там видяхме същата картина от неспирна върволица богомолци, най-често цели семейства, които влизаха в църквите с наръч свежи градински цветя, които поставяха върху плащаницата, преди да целунат „пречистото Твое тяло“, както се пее днес. За някои странният обичай да се „минава под масата“ с плащаницата беше за децата запомнящо се мирско свещенодействие. Защото неизменно завършваше с поклонението пред Христовия кръст, на който Той уби смъртта.

Довечера отново ще се съберем пред плащаницата в храма и ще оплачем с тъжни песни Този, Който ни създаде и ни призова към живот в мир и взаимна любов. И Чието Възкресение стана най-великото събитие в историята на създадения от Него свят.

Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8r8qp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum