Раздели хляба си с гладните, скитниците и сиромасите заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го и от еднокръвния си не се крий
(Ис. 58:7)
Тези думи на свещения пророк от години са станали девиз на много наши сънародници зад граница. На редица места те са се организирали в благотворителни общности, насърчавани от свещениците си. А за една православна общност свещеникът е много важен. Защото той ги учи на Божия закон, представя ги пред Бога и ги води към спасение. Затова и християните виждат в свещеника Божи човек, който носи печата и образа на Спасителя. Личният пример и начинът му на живот е свидетелство за вярата, а авторитетът му се гради лично. Ако той има семейни проблеми или служи рядко в дадена църковна енория, връзката и примерът за подражание се губят. Но във всички случаи човек се запомня с добрите си дела.
Лично мене към социалните дейности ме насочи о. Йордан Пашев, който служеше в българската църковна община в гр. Цюрих. Неговата отдаденост и денонощните грижи за паството ми послужиха като цел за следване. Затова реших да се запиша в магистърската програма „Църковно социално дело“ към Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Животът в чужбина обаче ми показа колко различни са потребностите на хората тук. При тях често липсва роднинската подкрепа, а църковната общност се оказва опора за преодоляването на житейски препятствия и душевни борби. За съжаление през 2018 г. църковната община в района на Цюрих се разпадна и отецът продължи да служи оттатък границата, в Германия. Тогава заедно с псалта Петър Вълков решихме да направим православна културна група във фейсбук, която впоследствие прерасна в православна социална общност. Избрахме за патрон дядо Добре, защото е символ на добротата в днешна България, пример за човечност и родолюбие, за отдаденост на Бога, Църквата и православната вяра.
Общността „Дядо Добре“ е доброволческа, нямаме членски внос, нашите инициативи са насочени предимно към деца в неравностойно положение. Помагаме на наши сънародници чрез духовно спасителни напътствия и помощ за задоволяване на социални потребности. Спасителят ни учи, че Бог ще ни дари стократно повече от онова, което сме раздали, вършейки добри дела – тихо и смирено, без изтъкване. Небесните съкровища за нас са любов, смирение, дълготърпение, семеен мир, радост в милосърдие.
Много важно за християнина е да се стреми да замени „аз съм“, „ние сме“ с „Той е“. Това е най-трудната стъпка към придобиване на добродетели! Бог е любов, която се изразява в чиста форма в любовта към ближния, към братята и сестрите ни. Както пише св. Йоан Богослов, апостолът на любовта: „В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго… Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си“ (1 Иоан. 4:10-11, 20-21).
Първата идея за благотворителност беше на моя син. В училище изработиха коледни картички, които изпратиха на техни връстници. Той ме попита, дали е възможно със сестричката си да изработят коледни картички, за да ги изпратим в България на деца сирачета. Предложих му да бъдат продадени благотворително в нашата общност и със събраната сума да купим играчки за децата. Доверихме се и дарихме сумата на организацията в България „Приятели, помагайте!”
Най-добрият начин да предадеш на едно дете християнските ценности е да му помогнеш да ги изживее истински, от сърце… С много голямо желание и любов нашите деца вече всяка година вземат участие в благотворителни кампании. Сега за Рождество Христово организирахме мащабна акция за събиране на играчки, дрехи и лакомства. За осъществяването й се потърсихме партньори: медия, за да достигнем до повече хора, фирма, която има складово помещение за събиране и сортиране на събраните дарения, човек, който да приеме даренията в България и да ги предаде на домове за деца в неравностойно положение. Включиха се българският хранителен магазин в град Цюрих и всички желаещи доставяха даренията си там, защото мястото е познато на всички. Г-жа Живка Агов осигури транспорт, помогна г-н Мусов с желание и добро сърце. С дарения се включиха хора от различни вероизповедания и националности. Събрахме 25 кашона с най-различни подаръци, между които имаше и ново колело, люлка, скейтборди, лакомства и много други изненади. Със събраната парична сума покрихме пътните разноски до град Варна. Там щафетата поеха хората от телевизионното предаване „Шоуто на Милев“ и ги разпределиха в три дома за деца в неравностойно положение.Така дарихме усмивки на децата с християнска любов и подкрепа, защото на доброто всеки се радва.
Дядо Добре е казвал: „Краят на света е там, където свършва добротата“. Стремим се да поддържаме милосърдието в нашия живот и то да е наше ежедневие. Господ обещава помилване и вечен живот на този, който е милостив към другите хора. Надяваме се да има все повече благотворителни кампании не само в Швейцария, но и в други православни общини. Дано българските общности се обединяват и вместо да изхвърлят играчките и дрехите на порасналите си деца да ги дарят на деца в нужда.
Слава Богу за всичко!
