Изпратих колет до свекърва ми, а срещу пощата в нашия град се намира черквата „Успение Богородично“. Реших да запаля свещичка.
Пред мене двойка на средна възраст купуваше свещи. Явно не бяха от града. Мъжът, един достолепен господин с поддържана почти бяла брада, с остър тон изрази съмнение, че свещите са истински. Поиска да прочете надписа върху тях. Клисарката с готовност му подаде няколко свещи, върху които се виждаше надписа на Светия Синод. За момент се пренесох на работното си място, когато клиент – гост на града преглеждаше под лупа сроковете на годност на всички закупени лекарства с недвусмислено изражение „кой знае в тоя забутан град колко са залежали“.
Господинът подробно огледа свещите, не остана доволен от наличието на необходимите печати, все пак закупи няколко с неодобрение и прониза с унищожителен поглед с нищо незаслужилата го клисарка:
- И все пак в българските църкви отдавна свещите са бели – и двамата със съпругата му влязоха в храма да се помолят.
При нашите съвсем не многобройни пътувания до различни градове задължително посещавахме някоя местна черква и по спомените на дъщеря ми наскоро единствено в София свещите са били бели. Дали това са нов вид свещи, от кога и каква е разликата с познатите ни жълтеникави свещи, не знаех. Но прекрасно знаех как се беше почувствала клисарката.
В градчето ни често идват гости от по-големи градове и от столицата. Слава Богу, повечето са приятни, учтиви и добронамерени хора. Но се срещат и хора като този господин. Хора, чието обидно и пренебрежително отношение може би е оправдано в техните очи в името на някаква смислена или безсмислена предполагаема истина. Хора, които се радват да поставят другия на мястото му. Разбира се, там, по-ниско от тях.
Но не разпознаваме ли често и себе си в тяхната роля? Колко често вместо добра дума и окуражаваща усмивка човекът срещу нас получава грубост, леден поглед и досада? В черквата, в магазина, в пощата, в аптеката и т. н., независимо от коя страна сме застанали – на клиента или на служителя, дали се отнасяме по човешки със застаналия срещу нас? Дали не сме само на думи християни, а съвсем не постъпваме по евангелски – да съзираме Божия образ във всеки един човек?…
С наближаването на празника Преображение Господне нека помолим Бога да прости нашите грехове и да преобрази душите ни!
