Мобилно меню

4.9157894736842 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (95 Votes)

TheodorePsalter 137r 1По молба на читатели на Двери отново (виж тук) правим тази езикова бележка, която се оказва, че е твърде нужна не само за читателите на портала ни, а и за широката българска общественост. Защото много хора, в това число и журналисти, и общественици, се опитват да наподобяват странния църковен език, а резултатите често са нелицеприятни.

Всеки е забелязал, че в църковния съвременен български език тези две думи за умиране се използват в двете им форми – правилната (първата) и неправилната (втората). Отделен въпрос е, че сега с това твърдение объркахме още повече читателите: защо първата форма да е правилна, щом като такава дума няма в българския език?! И какво неправилно има в правилните български думи „представление“ или „представи се“?

Двете думи са калки (т. е. буквални преводи на думи и дори на частите на тези думи) от гръцки език, каквито има безброй в християнския български речник: „благовестие“, „благословение“, „благодарение“, „благоговение“ (и сответните им глаголи), „благочестие“, „дълготърпение“, „песнопение“, „славословие“ и пр.

„Преставление“ е буквален превод още в старобългарския език на гръцката дума „метастасис“ (μετάστασις). Тя идва от гръцкия глагол „метистими“ (μεθίστημι), превеждан в онези векове като „преставити ся“ (сега го ползваме като „преставям се“). На разбираем български език той означава „премествам се“, „отивам другаде“ – ни повече, ни по-малко! И тук вече си е ясно: човек, след като душата му напусне тленното тяло, се „премества“ (при Бога), отива на друго място, различно от досегашното и тукашното, земното.

Само че хората, които не знаят това, си използват съществуващите в нашия език думи „представям се“ и „представление“. Така се получава едно объркване, от което излизане комай няма. Ползващите съвременните думи имат разбирането, че със смъртта си човек се „представя“ пред Бога, а съответно смъртта му е „представяне“ пред Бога, като „представление“ е наистина малко встрани, но нали в този странен църковен език има толкова необичайни неща!

Какъв е изходът от това заплетено положение? Радикалният е да не се използват тези две старинни думи, които нямат съответствие в съвременния ни език, а да се използват синонимите, както го правят поне деветдесет и пет процента от българите: „умиране“, „отиване от този свят“, съответно „умря“, „отиде си“. Със сигурност с непонятни думи не се постига по-добър ефект. А безспорно ползването на старинните думи си е чиста претенциозност, но тя никого не ползва.

Решението на привържениците на старинните думи и изрази е хората да учат такива думи, че и въобще църковнославянски език. Колко му е?! Само че на практика това никога няма да се получи. И бъркането на „преставление“ с „представление“ ще продължи безкрай.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6ycqx 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)