Не знам защо хората обичат падащите звезди. Освен красивата светлинна дъга в ясната нощ (винаги надолу по небосклона!) друго хубаво при тях не виждам. Дори някои си измислят някакви суеверия и желания, и прочие глупости. Може би това е, защото живеем във време, когато хората повече обичат падналите ангели от чистите и свети Божии вестители?
Епископите на църквите тайновидецът Йоан е нарекъл ангели – разбира се, добрите ангели от втората категория. Защото те са на върха на църковната система и са най-близо до Бога – така вярваме и то си е така. Затова за всяко ново ръкоположение на епископ ентусиазирано си казваме, че изгрява нова звезда на църковния небосклон. Хубаво сравнение, нали? И още по-хубаво е, когато този епископ се окаже наистина звезда и ангел на своята малка църква, когато грее високо и ръководи благо, със съвест и умение, колкото Бог му е дал.
На този фон на светлия, а често и заоблачен църковен небосклон почнаха да се появяват и някои падащи звезди. Едни вече паднаха и жалко мъждукат някъде, други си отидоха от този свят. Но има и такива, които още с избирането и ръкополагането си автоматично или „по предназначение“ минават в разреда на падащите звезди.
Ама това не е ли проблем? Разбира се, че е проблем и то какъв! Преди години някои митрополити бяха отказали да служат с такъв един епископ, въпреки че с волята на мнозинството той беше постигнал своето – короната и енголпието. Сетне това мнозинство продължи да ръкополага „падащи звезди“. За да стигне до последния случай, когато сред „убедителните“ доводи на предлагащия митрополит бил и този: „нека го направят епископ, пък той никога няма да го пусне да стане митрополит“. Сякаш светиня му има от св. Петър тапия, че ще живее с орлите!
Ето, така нашите родни звездобройци започнаха да произвеждат и звезди. Жалкото е само, че са падащи. И няма как да ги наречеш ангели на църквите…
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6ycw4
И рече старецът...
Само чрез сражение душата постига напредък.
Авва Йоан Ниски
