Пиша ви по повод дискусията около „Вяра и общество“ по БНТ и по-точно обвиненията срещу автора и водещ на предаването в богохулство, заедно с другите критики срещу него и работата му като журналист. Атаката срещу предаването и автора му пораждат редица въпроси, на които аз сама не мога да си отговоря. Наясно съм, че нямам нито познания, нито опит, но ако чрез вашия сайт те се поставят за обсъждане в църковното общество, могат да бъдат принципно изяснени:
Кое точно се нарича богохулство и какво означават тези конкретни обвинения в богохулство, какви се очаква да са последиците за един православен християнин, обвинен в богохулство? Кой го обвинява в богохулство и, както е в конкретния случай, ако това е само началникът на журналиста (т. е. Емил Кошлуков пред СЕМ), то Светият Синод, като подкрепя действията на Кошлуков (според писмото му до БНТ от 30 юни 2020 г.), значи ли, че подкрепя и тези обвинения?
Друго недоумение у мене буди случаят с един свещеник от Сливенска епархия на БПЦ, който дълги години поддържа сайт, в който критикува новоюлиянския календар, по който днес се служи в БПЦ и призовава православните да се черкуваме по стар стил.
Служенето по стар стил в юрисдикцията на БПЦ не се ли извършва по икономѝя и следователно убеждаването на клирици и миряни, че трябва да служат или съответно да се черкуват по стар стил не представлява ли действие против каноничния ред в БПЦ? И изобщо за мене това е принципен въпрос: разрешено ли е на духовници и редно ли е да учат хората на това, което им е позволено да вършат само по икономѝя (снизхождение)! Въпросният свещеник и презвитерата му публикуват материали (на някои от тях те са автори, на други – преводачи), в които критикуват вече канонизирани и почитани светци като св. Силуан Атонски, св. Мария (Скобцова), св. Софроний Врачански и св. Паисий Хилендарски, като оспорват тяхната святост и тяхната канонизация. Тази дейност обаче не се коментира и се толерира. Защо? Какво точно я прави по-достойна от предаването на въпросния журналист за св. Серафим Соболев, което дори се е случило преди самата канонизация на светеца, т. е. когато св. Серафим още не е бил канонизиран от Православната църква, заради което журналистът е обвинен в хулене на светци? Защо сливенският свещеник не е обвинен в същото – в хулене на светци, като го пише черно на бяло на сайта му?
Не съм разбрала този свещеник да е получил някакви забележки от страна на Светия Синод на БПЦ или поне от Сливенския митрополит Йоаникий, напротив – вместо това той беше награден с офѝкия „протойерей“, а св. Силуан Атонски дори беше „изпуснат“ от църковния календар на БПЦ за някоя и друга година. Същевременно презвитерата на прословутия свещеник дори участва в обвиненията срещу нарочения журналист с едно Отворено писмо до Генералния директор на БНТ Емил Кошлуков от 20 юни 2020 г., публикувано тук. И двамата подписват светска петиция против журналиста.
Като обикновена православна християнка оставам в недоумение защо едни хора, не само журналисти, стават обект на ожесточени критики и дори открито гонение, а други, най-често клирици, въпреки простъпките и нарушенията на църковния ред, остават недосегаеми? Това ли имаше предвид Емил Кошлуков, като каза по време на изслушването пред СЕМ, че ако някой иска да критикува БПЦ, да сложи расо и калимавка?
